Николя Бёгле - Пациент 488

— Колко време… — попита Кристофър.

— Час и тридесет и пет минути…

И двамата знаеха, че заради задръстванията нямаше да пристигнат навреме на летището. И може би по тази причина и на двамата им хрумна една и съща идея и те погледнаха към линейката.

Както бяха предвидили, спасителният екип ги откара в Минеаполис за по-малко от час. Още в линейката санитарите поставиха шина на крака на Кристофър. В това време той успя да изпрати на Лазар заснетия от Сара видеоматериал за пускането в действие на капана за неутрино. Лицата на главните действащи лица не се виждаха ясно, но звукът бе добър. Десетина минути по-късно ледени тръпки полазиха Кристофър при мисълта, че е закъснял, но в това време телефонът звънна.

— А кой е командирът? — попита Лазар, чийто глас вече бе само хриптене.

— Човекът, наредил експериментите с вас и други пациенти, се казва Марк Дейвисбъри. И понеже оцеля, ще прекара остатъка от живота си в затвора!

— Доказателства, Кларънс!

— Включете който и да е американски новинарски канал…

Лазар накара Кристофър да остане на линия, докато включваше CNN на лаптопа си. Кристофър чу характерния за американските репортери изказ. Лазар бе завладян от вълнение, което изненада и самия него, когато видя върху екрана лицето на един от мъчителите си. В ъгъла на екрана се появи снимка на Дейвисбъри, а на живо течеше материал, показващ полицаи около носилките с ранени. Водещият емисията обясни, че милионерът Марк Дейвисбъри, бивш агент на ЦРУ, понастоящем важна фигура в медицинския бизнес, е главният заподозрян за криминалната експлозия, разрушила Изследователския център в мината на Судан, Минесота.

— Улица "Шмен Сен Пиер дьо Ферик" номер сто и трийсет в Ница — изхриптя Лазар и затвори телефона.

Кристофър остана с отворена уста чак докато Сара го попита какво му бе казал Лазар.

— Улица "Шмен Сен Пиер дьо Ферик" номер сто и трийсет в Ница. Успяхме, Сара.

Тя го притисна в ръцете си и постави главата му върху гърдите си. Кристофър повтаряше на висок глас адреса от страх да не го забрави.

Когато пристигнаха в болницата на Минеаполис, Кристофър подписа декларация да го пуснат. Двамата скочиха в едно такси и тридесет минути по-късно минаха през изхода за полет AF 93021 от Минеаполис до Париж в 13 часа и 45 минути.

Едва след като самолетът излетя, Сара намери време да попита Кристофър как бе успял да излезе от мината. Той ѝ разказа как някакъв мъж от екипа на Дейвисбъри, оцелял при срутванията благодарение на защитната си каска, го бе спасил. Търсейки откъде да мине, за да се спаси, ученият се бе озовал в кабинета на Дейвисбъри и бе видял хванатия в капан и ранен Кристофър. Използвал брадвичката от аварийното табло като лост и успял да го освободи, а после му помогнал да стигне до изхода.

Сара извърна очи и се загледа в носещите се в небето облаци. Бе направо съсипана — тя не бе успяла да го спаси.

— Нямаше как да ми помогнеш — утеши я Кристофър. — Не ти се сърдя. Дължа ти всичко.

Сложи ръка върху нейната и пръстите им се сплетоха. Въпреки смазващата тревога, която нямаше да го напусне, докато не прегърнеше Симон, Кристофър усещаше, че с тази жена, придружила го чак в ада, може да изпита огромно щастие.

След миг Сара се обърна към него и разгледа лицето му. Като че броеше драскотините и синините по кожата му. Целуна го по всяка рана. После хвана отново ръката на Кристофър и двамата си зашепнаха нежни думи, но не успяха да прогонят притесненията си. Дали Лазар щеше да удържи на думата си и дали не ги бе излъгал, че Симон е още жив?

Когато най-сетне пристигнаха в Ница (от Париж бяха взели друг самолет), Кристофър се почувства доста зле. Заради топлината в Южна Франция, нестихващата тревога и голямата умора му прималя. В същото време се чувстваше превъзбуден. А приказките на шофьора на таксито го дразнеха.

— Хубав квартал — подхвърли таксиджията на излизане от паркинга на летището, след като му дадоха адреса. — Не знам дали го познавате. Там, на високото е, едно време имаше красиви вили, но сега всичко е изоставено.

— Уморени сме — отсече Сара. — Благодарим, че ще ни закарате дотам.

— Добре, добре. Имате едва доловим акцент, който ми напомня за момичето, дето работи при снаха ми срещу подслон и храна. Идвате някъде от север, нали?

Сара обърна глава към прозореца и не му отговори. Шофьорът като че ли разбра намека ѝ този път и измърмори някаква баналност за сърдечността на южняците и студенината на хората, живеещи на север. Нито Сара, нито Кристофър имаха сили да поддържат разговора от приличие. Стискайки в ръка плика, в който бяха всички документи за Лазар, Кристофър изстрадваше всяка секунда, която го делеше от Симон, и Сара бе неспособна да го успокои. След като се движи известно време по шосето, колата пое по тесен път, който криволичеше по някакъв хълм. Отляво и отдясно на пътя се виждаха големи необработени градини и красиви вили, повечето от които изглеждаха необитаеми. Когато минаха покрай номер 120, Сара нареди на шофьора да спре.