Николя Бёгле - Пациент 488

Сара чу приближаващи се стъпки и застана точно до вратата, като направи знак на Кристофър да се скрие веднага. Прехвърлянето щеше да приключи всяка минута и мъжът вече се канеше да дръпне флашката, когато вратата на кабинета се отвори. Сара сграбчи ръката на влезлия и го събори на земята, а после постави ръката си върху устата му. Марк Дейвисбъри уплашено извика от страх и болка. Сара вдигна ръка, за да го довърши.

— Чакай — каза ѝ Кристофър. — Вие сте Марк Дейвисбъри, нали?

Мъжът примигна утвърдително.

— Тя ще махне ръката си от устата ви, но ако извикате за помощ, ще ви счупи врата. Ясно ли е?

Бизнесменът погледна двамата натрапници, които считаше за мъртви, и мигна веднъж в знак на съгласие. Сара бавно отмести ръката си.

— Слушайте ме внимателно — каза Кристофър с треперещ от напрежение глас. — Не правя това заради слава, а за да спася детето си. Кажете ми какво открихте, когато пуснахте в действие новата си програма. Тази информация ми е нужна, за да го спася.

Дейвисбъри поклати отрицателно глава. В същия момент Кристофър чу сигнала, оповестяващ, че свалянето на информацията е приключило. С опънати нерви, Сара допусна грешката за миг да отклони вниманието си. Дейвисбъри се възползва от това и се освободи, втурна се към едно чекмедже и извади оттам пистолет.

— Кристофър! — извика Сара, виждайки как бизнесменът се прицелва в него.

Дейвисбъри се целеше в главата му, но в паниката пропусна целта. Прицели се в Сара, но тя се хвърли зад едно кресло, за да избегне куршума, и той мина над главата ѝ. Когато дойде на себе си, Дейвисбъри бе изчезнал. Кристофър извади флашката, но бе много нервен и я изтърва. Тя падна зад бюрото. Марк Дейвисбъри бе избягал и слизаше с бясна скорост по стълбите към залата. Заобиколи екипа си, който малко по малко идваше на себе си, и прекоси помещението тичайки. Насочи се към една врата в дъното на залата. Пъхна ръка в джоба си и извади оттам голям ключ за блиндирана ключалка. Отвори вратата и хвърли последен поглед към екипа си. Видя, че един от членовете му го гледа объркано, и затръшна тежката врата. Помещението, в което влезе, бе празно. Върху отсрещната стена имаше само магнитен детектор. Той постави върху него баджа си и стената се отвори, разкривайки ниша. Там имаше само ключалка, в която пъхна ключа. Дейвисбъри пое дълбоко въздух.

— Прости ми, Боже, сгрешил съм.

После завъртя ключа.

Първата експлозия стана точно до гигантската сфера и здраво разтърси цялата лаборатория. Кристофър и Сара усетиха как до тях достига гореща вълна. Долу окървавените и овъглени тела на учените лежаха на земята, а пламъците разрушаваха стените на модула. Сара едва има време да отиде при Кристофър, когато втора експлозия разпръсна на парчета стъклата на прозорците в кабинета.

— Трябва да изчезваме оттук, Кристофър!

Обсебен от желанието си да вземе флашката, партньорът ѝ легна на хълбок, за да я достигне. Вибрациите на експлозията го бяха запратили по-близо до бюрото. В крайна сметка успя да я хване с крайчеца на пръстите си. Канеше се да се изправи, но нова експлозия го накара да загуби равновесие. Кристофър падна по гръб. Част от тавана се сгромоляса върху бюрото и засегна крака му. Виковете му на болка бяха заглушени от нова експлозия. Видя над себе си друга част от бетонната плоча, която всеки момент щеше да се откъсне. Сара започна да бута с всички сили парчето бетон, което притискаше крака на Кристофър, но плочата бе прекалено тежка и тя не успя да я помръдне. Поредна експлозия раздруса стените и цели части от тавана. След няколко секунди подземието щеше да се превърне в развалини.

— Няма време, Сара! Вземи флашката и върви — извика Кристофър. — Излез, махни се оттук и спаси Симон. Закълни ми се!

Сара още веднъж бутна плочата, като ревеше от гняв и безсилие, но тя не помръдна и на милиметър. Нямаше да успее. Около тях се чуваха нови взривове. Кристофър сложи в ръцете ѝ флашката и ключовете от колата. Тя стисна пръстите му. Очите ѝ се навлажниха. Това не можеше да е истина! Не, тя нямаше да може да живее след този потресаващ момент.

— Спаси Симон — каза Кристофър. — Кажи му, че го обичам. И че майка му и баща му ще бъдат винаги с него.

Сара почти не виждаше Кристофър през сълзите, които се стичаха от очите ѝ. Хвана лицето му с ръце и го целуна.

— Гледай звездите — прошепна Кристофър с трепереща челюст. — За този живот вече е твърде късно, но там горе… Ще имам много време да ти казвам, че те… обичам.