Николя Бёгле - Пациент 488

— Какво всъщност става там? — попита внезапно Сара.

Джонас се усмихна, сякаш виждаше сбъдната мечта.

— Ние ще сме първите в света, уловили частица от черната материя…

— А как ще я уловите? — озъби се Кристофър.

— Вложихме пари, време и знание. Създадохме най-съвършения капан за неутрино — единствения, който може да изолира нужната частица, а те са много милиони и в този момент минават през нокътя ви, без да усетите.

— Ами после? Какво ще правите с това неутрино? — настоя Кристофър.

Усети се силно друсане и светлината в коридора примигна. Джонас не можа да сдържи усмивката си.

— Ще докажем, че това неутрино е една душа, и светът ще се промени завинаги.

— А къде се намират доказателствата за всичко, което ни казахте? — попита Сара.

Джонас посочи с брадичка вратата в дъното на коридора.

— В кабинета на Марк Дейвисбъри, директора… Ей там, в горната част на стълбата. Вървете, но вашето присъствие вече няма да промени нищо.

— Каква е паролата на компютъра му?

— Прометей — каза с въздишка Джонас.

Без да чака одобрението на Кристофър, Сара притисна вагусовия нерв на Джонас и той загуби съзнание. Двамата завлякоха тялото му под стълбите, а после предпазливо отвориха вратата, зад която се чуваше взрив от аплодисменти.

Марк Дейвисбъри бе застанал високо над грамадната зала, върху нещо подобно на метален мостик. Залата бе дълга осемдесет и два метра и таванът ѝ представляваше свод. С други думи, бе почти с размерите на футболно игрище. Бе широка колкото магистрала с четири платна и висока колкото четириетажна сграда.

В центъра на залата бе разположена метална сфера с тегло шест хиляди тона и диаметър осем метра. Бе покрита с хиляди осмоъгълни фотодетектори и представляваше най-съвършеният капан за неутрино. На моменти светлинни импулси заливаха повърхността на сферата, а това означаваше, че натоварена с електричество частица бе проникнала в капана. Това "разтоварване" бе начаса анализирано, за да се елиминират частиците от фотони, протони и други познати материи и да остане само загадъчното неутрино, което до изобретяването на капана не се бе регистрирало на екрана на нито един от десетината действащи в света детектори. Около сферата се бяха насъбрали двадесетина души със защитни каски върху главите и наблюдаваха технологичния шедьовър, благодарение на който щяха да влязат в историята. Главният техник вдигна въпросително поглед към архитекта на титаничния проект. В приповдигнато настроение поради тържествеността на момента, Марк Дейвисбъри пое дълбоко въздух.

— Скъпи колеги и приятели, предтечи на бъдещето и неуморни гении, днес излиза наяве резултатът от вашата работа. След няколко часа, всъщност след няколко минути, историята на света ще направи завой и ще тръгне по нов път.

Дейвисбъри направи знак с глава на главния техник, който стоеше пред контролния компютър. Той натисна някакъв зелен бутон. Всички светлини в центъра моментално угаснаха и силна вибрация разтърси пода. Хората от екипа, които в този момент бяха затаили дъх, нададоха радостни викове.

Марк Дейвисбъри се видя като по-млад, молещ се на колене в църквата на родното си селце в Пенсилвания, усещайки поривите на безсмъртната си душа. Преживя отново неудържимия ентусиазъм на мига, когато бе решил да финансира и надзирава налудничавото изследване на Натаниел Евънс и ЦРУ. После си спомни за първите експерименти върху хора — "опитни зайчета", а после — и за нощните четения на книгите на мъртвите, както и за първите резултати — петте точки. Дойде ред на спомена за безкрайните нощи, прекарани във взиране в пространството, докато го осени гениалната идея за черната материя и накрая… и накрая помисли за доказателството, което щеше да промени всичко… То щеше да постави религията на почит в обществото, щеше да преобрази човешките мъки, да превърне тревогите в надежди.

Кратко, но много силно бибиткане го изтръгна от мислите му. И той като присъстващите учени знаеше какво означава този сигнал. Главният техник наблюдаваше екраните и проверяваше бързо всичко. Провери два пъти, за да е сигурен. А целият екип очакваше преценката му. Накрая той вдигна глава, а очите му блестяха. Марк Дейвисбъри стисна ръце в юмрук: за няколко минути техният капан бе доказал изумителните си свойства. Гигантската сфера току-що бе уловила едно неутрино. Но тази световна премиера представляваше само половината от крайната цел на проекта. Предстоеше последният тест. Чрез него щеше да бъде дешифриран електрическият код на неутриното, за да се провери дали то изразява някаква форма на интелигентна мисъл. Това бе нечуван до момента експеримент, основан на последните открития на бинарното мислене.