Николя Бёгле - Пациент 488

— За какво… служи тази лаборатория? — процеди Кристофър през зъби.

Джонас обърна глава и сведе очи.

— Това е център за проучване и анализ на космическото влияние.

Джонас разбра по смръщването на веждите на Кристофър, че той се кани отново да смачка счупения му нос.

— Искаме да уловим… една… призрачна частица.

Кристофър очакваше да чуе някакви научни бълнувания, да научи за някакъв опасен експеримент. Но в чутото нямаше нищо смешно, нищо абсурдно. Този мъж бе заговорил за едно от най-големите предизвикателства, с които науката се бе сблъскала през последните седемдесет години. Сара потърси погледа на Кристофър, за да получи обяснение.

— Та те искат да разгадаят най-голямата загадка на Вселената — прошепна той.

Сара му даде да разбере, че очаква по-подробно обяснение.

— Е, добре, става въпрос за нещо, което е твърде трудно човек да приеме с разума си, но когато гледаш небето, звездите, планетите или да го кажем просто — дори мен в този момент, фактически виждаш само четири процента от това, което съществува — каза Кристофър.

— Моля?!

— Деветдесет и шест процента от Вселената е изградена от невидима материя, преминаваща през стените, телата ни, земята, металите… Това е нещо, което почти не съществува, но въпреки това управлява всички закони на Вселената… Без тези деветдесет и шест процента непозната материя не можем да си обясним въртенето на звездите, движението на галактиките. Проблемът е, че ние знаем, че невидимата материя съществува, но не знаем какво представлява тя, защото още никой не е успял да я види и още по-малко да я улови, за да я анализира. Тя се изплъзва от всякакви мерителни уреди и е единственият елемент в света, който не можем да прихванем. Ето защо я наричат черна или призрачна материя… — влезе в повече подробности Кристофър.

— А каква е връзката ѝ с онова, което намерихме на острова и с изследванията на баща ти?

Кристофър погледна отново към Джонас, който бе затворил очи и всеки момент щеше да изгуби съзнание.

— А защо искате да уловите призрачната частица?

Джонас полуотвори очи, а Кристофър вдигна заплашително юмрука си над лицето му. Когато Джонас заговори, по гласа му се усещаше, че мисълта му е зряла и че говори сериозно. Автентичността на казаното от него не подлежеше на никакво съмнение.

— Защото… сме убедени, че призрачните частици на черната материя са… душите.

— Душите…

— Да. Именно по тази причина науката не успява да улови частиците на тази материя, нито дори да ги види… Те са призрачни в чистия смисъл на думата. Тези частици са душите на мъртвите… И душите на съществата, които ще се родят тепърва в очакване да бъдат въплътени в тела.

Кристофър бе смаян. Сара трепереше цялата, защото познатият ѝ свят се бе обърнал с главата надолу.

— А как стигнахте до този извод? — попита тя.

Джонас дишаше шумно и правеше видими усилия да не заспи.

— Благодарение на графортекста… И на виденията на мъртвите — изпелтечи той.

— В течение сме на петте точки — уточни Кристофър.

Джонас отвори очи, а в погледа му се четеше смесица от изненада и ужас.

— Значи вие сте…

— Да, направихме необходимото, за да узнаем… И така, каква е връзката между петте точки и това, което твърдите за призрачните частици и душите?

— За какво ви е да знаете?

Кристофър отново постави ръката си върху лицето на Джонас и той разбра, че го чакат нови мъки. В дъното на душата си знаеше, че думите му вече няма да навредят на големия проект. Точно обратното — колкото повече ги задържеше тук, толкова по-малко щяха да навредят на провеждащия се експеримент.

— Съществува първоначална картография в три измерения на черната материя в пространството, дело на група астрономи. Анализирахме този звезден куп и… — Джонас хвърли поглед към вратата в коридора. Оттам току-що се бяха чули ръкопляскания. — И открихме пет звезди, които се нареждаха точно като петте точки, които душата усеща и фиксира в мига на смъртта ни — добави той. — Такова подреждане не съществува никъде другаде в познатата ни Вселена. Само в този звезден куп.

Този път дори Сара се разсея за миг и обърна глава към Кристофър. Погледите им се срещнаха — напрегнати и разтревожени.

— Черната материя — това са душите — заключи Джонас. — Съществува вечен живот. Религиите винаги са били прави в твърденията си.

Кристофър дойде на себе си и се опита да пропъди от съзнанието си метафизичната пропаст, която се отваряше пред него. Отново се чуха одобрителни викове и ръкопляскания зад вратата — очевидно от хора, които поздравяваха някого.