Уилл Лэвендер - Превъзходство

— Млъкни, Крисчън — каза Келър и писателят млъкна като сгълчано пале. Асистентът на ректора Матю Оуен стоеше зад инвалидната количка на Фиск и мачкаше дръжките й. Сали Танър и Луси Уигинс бяха в двата срещуположни края на стаята. Вдовицата беше заплашително спокойна, а актрисата нервно рисуваше с пръст елипси по прашната полица над камината. Франк Марсдън я гледаше, без да мига, и физиономията му показваше, че не може да повярва какво се случва. Алекс наблюдаваше всички, както я бе инструктирал Олдис, и се чудеше кой от състудентите й е превъртял.

Млад полицай пазеше вратата. Стоеше със скръстени ръце и зорко следеше всички.

— Погледни го — прошепна й Келър. — Това хлапе е уплашено до смърт. Нищо чудно, че не са го пратили да говори с Олдис.

При други обстоятелства би се засмяла.

— Защо Мелиса не дойде? — попита Фиск. Оуен продължаваше да мачка дръжките на количката му, движенията му бяха като под хипноза. Алекс се опита да се отърси от притеснителния спомен с главата на Мелиса пред чатала на асистента, от начина, по който той…

Оуен сякаш усети мислите й и я погледна и тя извърна очи.

— Никой не знае — обади се Келър.

— Мелиса няма нищо общо с това… което се е случило долу — заяви Крисчън. В гласа му прозвуча паника. — Няма начин да е замесена.

— Говореше много за Даниел — каза Франк. Луси спря да рисува по полицата и се отдалечи от студената камина. — Стори ми се… обсебена от смъртта му.

— Какво имаш предвид? — попита Келър.

— Изглеждаше убедена, че не се е самоубил. Говори ми за това снощи, преди да си легнем. Главата ми беше поразмътена. Бяхме пили в самолета, а след това пак пихме, когато дойде Сали, и умът ми беше малко… нали разбираш. Не обърнах внимание на думите й. Но сега, като имаме предвид какво се случи с Майкъл и Луис… Мили боже, дали пък не е била права и Даниел просто да е бил първият?

— Даниел се самоуби — каза със съвсем спокоен глас Сали. Стоеше сама в ъгъла, беше стиснала устни и очите й прогаряха като жарава; скръбта й я отделяше от останалите. — Беше разстроен заради някакъв случай, по който работеше. Пъхнал е дулото на служебния си пистолет в устата си. Беше нюйоркски детектив, живееше под огромен стрес… Да не усложняваме смъртта на Даниел само заради… това.

— Мелиса каза, че Даниел е бил щастлив — намеси се Франк с тих и спокоен глас. — Каза, че…

— Мелиса казва доста неща — прекъсна го Сали и го изгледа злобно. — Нека те питам нещо: ти вярваше ли й, докато бяхме студенти?

Той се размърда, изпълнен с неудобство.

— Е?

— Не — призна тихо Франк. — Никой не й вярваше.

— Тази жена има психологически проблем. Самият Майкъл ми го е казвал.

Алекс се наведе напред.

— Сали, да не би да смяташ, че Мелиса е извършила тези убийства?

Сали я погледна студено. Очите й сякаш казваха: „Как си позволяваш да ми задаваш този въпрос? Точно пък ти…“

— Добър въпрос — обади се от количката си ректорът Фиск. — Подозираш ли я, Сали?

Сали като че ли се замисли, сякаш се опитваше да намери точните думи. Накрая каза с все така спокоен глас:

— Майкъл ми каза, че Мелиса понякога му се обаждала. Имала проблеми с брака си. Аз… ами… разбира се, че изпитах ревност. Спомних си репутацията й от времето в колежа. Че кой не я помни? Но тя продължи да му се обажда и Майкъл винаги вдигаше телефона. Затваряше се в библиотеката и си говореха, а аз долепвах ухо до вратата и подслушвах. Понякога си говореха с часове. И започнахме ужасно много да се караме заради това. — Сали потръпна, може би от спомена, а може би и заради случилото се през последните седемдесет и два часа. Не стана ясно.

— Той какво казваше за нея? — попита Крисчън. Изведнъж му бе светнало пред очите, може би бе доволен, че вниманието на групата се пренасочва към Мелиса и се отдалечава от ужасната гледка с Луис Прайн.

— Смяташе, че Мелиса има нужда от професионална помощ — каза Сали. — Беше се обаждал на Луис и Луис бе потвърдил предположенията му. И двамата смятаха, че тя не може да се справи с реалността. Че е пристрастена лъжкиня. Патологична.

— Не говориш сериозно — протестира Франк.

— Тя не е наред, Франк. Мелиса не беше като останалите и ти знаеш, че това беше първото нещо, което Олдис…

— Олдис? — не успя да се сдържи Алекс.

Сали я изгледа.

— Ти ме попита дали смятам, че Мелиса е способна на това, Алекс. Отговорът ми на този въпрос е не. Не вярвам, че го е извършила. Мисля, и то откакто видях… каквото видях в библиотеката на съпруга ми преди три дни, че Ричард Олдис е убил Майкъл. Но Олдис не може да го е направил сам, затова е накарал някое от протежетата си да му помогне. — Изгледа ги поред, като ги сочеше с пръст. — Професорът е задвижил всичко и сега ние измираме един по един.