Уилл Лэвендер - Превъзходство

„Водач — помисли си тя. — Учителят като водач“. Имаше нещо тук, нещо в сърцевината на смисъла, което трябваше да й подскаже следващата връзка. Само да можеше да го види, да го напипа…

— Изключи ли, Алекс? — попита Келър и щракна с пръсти. — Ей, чуваш ли ме?

— Платон е бил духовен водач.

— Да де. И какво?

— Преподавал е на Аристотел в Атина. Чел му е лекции. Къде му е чел лекции, Келър?

— Откъде да знам? Тогава са нямали университети.

— Чел му е лекции на открито. Не помниш ли лекциите на Хъмфрис по философия?

— Помня ги, разбира се. Искаше да ме скъса този гад.

— Платон преподавал сред природата — каза тя. — А какво има сред природата в Атина?

— Статуи?

— Стига де, питам те сериозно.

— Добре, добре. Какво има сред природата… Същото като край колежа в Джаспър, предполагам. Цветя, трева, дървета.

— Точно това е! — възкликна тя. — Дървета!

— Какво искаш да кажеш, Алекс?

Тя се наведе, вдигна чантата си и извади антологията на световната литература. Пръстите й се движеха уверено по страниците — безброй пъти бе търсила в този том, безброй съкровища бе изровила от него, докато преподавателите й чакаха отговор. Бе станала толкова добра в намирането на текстове, с които да подкрепи теориите си, че някои преподаватели я обвиняваха, че е научила дебелата антология наизуст.

Този път търсеше нещо конкретно. Но не от Платон, а от Омир.

Намери мястото, което й трябваше, и зачете. Келър се наведе да види къде е отворила и каза:

— Бъркаш нещо, малката. Не ни трябва този грък.

— Шшшт.

И продължи да чете ред след ред.

— Тук някъде е — каза ядосано. — Спомням си как Хъмфрис ни говореше за гръцката природа, докато изучавахме „Одисея“. Имаше нещо за дърветата, нещо за…

Спря. Беше намерила каквото й трябва.

— Какво? — попита Келър заинтригувано. — Какво откри?

Тя зачете на глас:

— „Дружките спряха, подканяше другите всяка, и към реката поведоха те Одисея — както им вече заръча на смелия цар дъщерята. Мантия с тънък хитон те поставиха близо до него, после донесоха златен лекит със елей благовонен и го подканиха те да нагази реката прохладна“ 17 17 Превод Г. Батаклиев — Б.пр. .

Алекс млъкна и вдигна поглед към Келър. Той все още не схващаше.

— В текста на Фолоус няма нищо подобно.

Тя сложи ръка върху неговата, за да го накара да млъкне. Най-обикновен жест, но усети как прехвърчаха искри. Знаеше, че и Келър го е почувствал. Погледна я, без да каже нищо.

— Виж бележката ми — каза тя. — Спомни си и какво каза професорът за този пасаж.

Кедър взе книгата и прочете какво бе написала в полето старателната първокурсничка Алекс. Тя го гледаше как произнася думите само с устни, без глас: „Течно злато“.

Погледна я и тя видя в очите му надежда.

— Какво означава това?

— Мисля, че има нещо общо с онзи момент за елея — каза Алекс. — Елеят е олио. Зехтин. Прави се от маслини. Платон е преподавал на учениците си на открито и често е използвал маслинените дървета като символи. Може би Фолоус се е опитвал да вгради символизма дълбоко в текста си, така че да е трудно да се открие. Това е все някакво начало, Келър. Би трябвало да е. Но къде ще ни отведе, нямам представа.

— Но аз пък може да имам.

Тя премигна.

— Какво?

— Позволи ми първо да кажа, че си добра, госпожице Шипли — започна Келър. — Много си добра. Но нека ти покажа какво мога и аз. Днес разглеждах стари карти в библиотеката „Фиск“ и намерих на тях Хамлет, Айова. Градчето, в което се е родил и умрял Чарлз Ръдърфорд. И открих…

— Улица „Течно злато“?

Келър се усмихна.

— Топло, умнице.

И извади карта на Хамлет, Айова.

Беше стара, фотокопирана и размазана, очертанията на реката се размиваха и тя се сливаше с улиците. Всичко това бе оградено с разкривена линия, над която стоеше огромен тъмен надпис: ХАМЛЕТ.

Това, което търсеха, се намираше в южния край. Алекс проследи пръста на Келър по картата и за един откачен миг си се представи там, в града, как върви по тези улици.

Когато се осъзна и се върна в реалността и при китарните сола, видя, че пръстът на Кедър е спрял на една улица покрай реката в южния край на града. Дъхът й секна.

Улица „Маслина“.

— Тук е живял Ръдърфорд — каза тя, вече напълно убедена. Всеки знак, всяка връзка вече й изглеждаха толкова ясни, толкова елементарни.

— Точно така. Затова Олдис спомена града още първата вечер, Алекс. Няма съмнение в това. Опитва се да ни каже нещо за Хамлет.