Стив Берри - Гробницата на императора

Това означаваше, че тук трябва да се намират всичките шест ръкописа на Конфуций.

„Книга на промените“, наръчник за предсказанията. „Книга на историята“, съдържаща речите и описание на делата на легендарните и мъдри царе от древността. „Книга на поезията“, съдържаща повече от триста стиха, пропити със скрит смисъл. „Летопис на периода Пролет-Есен“, една пълна история на родината на Конфуций. „Книга за ритуалите“, описваща подходящото поведение на всеки човек — от селянина до владетеля. И накрая „Книга за музиката“, чието съдържание оставаше неизвестно, защото нито един екземпляр от нея не бе намерен.

Тан знаеше, че династията Хан, управлявала страната в продължение на 425 години след Първия император, беше направила усилия да възстанови много от текстовете на Конфуций. Но никой не знаеше дали тези отговаряха точно на оригиналите. По тази причина откриването на пълния комплект трудове на великия майстор можеше да има фундаментално значение.

— Колко ръкописа са събрани тук? — тихо попита той.

— Преброих повече от двеста самостоятелни текста — отвърна експертът, замълча за момент и добави: — Но нито един от Конфуций.

Страховете на Тан нараснаха.

Конфуций беше римското име, дадено от йезуитите, живели през XVII век, на великия мислител Кун Фудзъ, живял през V век преди Христа. Идеите на Конфуций бяха оцелели през вековете под формата на сентенции. Главната идея в тях беше вярата, че човек трябва да живее достойно, да бъде хуманен и милостив, да работи упорито, да уважава семейството си и държавата. Философът призовава за „почит към бившите царе“, от които следващите поколения трябва да черпят мъдрост и сила. Привърженик е на строгия обществен ред, налаган не със сила, а с почит и уважение.

Но Цин Шъхуан не бил конфуцианец.

Първият император избрал легализма. Според тази контрафилософия единствената основа на властта са грубата сила и терорът. Нейните основни инструменти са абсолютната монархия, централизираната бюрокрация, пълната власт на държавата над обществото, жестоките наказателни закони, следенето и подслушването, преследването на инакомислещите и политическите репресии.

И двете идеологии изисквали обединена държава със силен суверен и покорно население. Но докато легалистите режели глави, конфуцианците проповядвали уважение, тоест — доброволното подчинение на народа. Първата легалистка империя рухнала през III век преди Христа и на нейно място се появила конфуцианската държава, която под една или друга форма оцеляла чак до XX век, когато властта на комунистите върнала легализма.

Но конфуцианските идеи продължаваха да се радват на широка популярност. Хората с готовност приемаха тяхното миролюбие и човечност, особено след шейсет години на тотално потисничество. Още по-обезпокояваща беше появата на демокрацията, която беше по-страшна дори от конфуцианството.

— Имам и добри новини — обади се експертът. — Открих нови потвърждения за другата теза.

Тан мълчаливо го последва към съседната каменна маса.

— Тези бамбукови ръкописи представляват годишните отчети на Първата империя.

Древните китайци бяха известни със старателните си описания на всичко около себе си, особено на природните явления. В неговата област, геологията, те бяха изготвили подробна класификация на полезните изкопаеми, разделяйки ги на рудни, неметални и глинести, отбелязвайки тяхната твърдост, цвят, форма и консистенция. А в отделен списък бяха събрани онези от тях, които се образуват дълбоко под земната повърхност, и бяха описани начините да бъдат открити и достигнати.

— Тук има сведения за сондажни проучвания — каза експертът. — Много точни и задълбочени.

Очите на Тан вече бяха открили друга купчина копринени листове, разчертани като карти.

— Отбелязано ли е нашето място? — попита той.

— Да, като част от един по-голям район — кимна експертът. — Но без географски референтни точки няма как да бъдем сигурни.

Въпреки че предците им бяха открили компаса и картографията, те не познаваха понятията географска дължина и ширина — едно от малкото революционни открития, което беше направено извън територията на Китай.

— Отдели за съхранение картите и всичко друго, което има пряко отношение към проучването ни — заповяда Тан.

Експертът кимна.

— Останалото не е важно. А сега за другия проблем. Покажи ми.

Човекът бръкна в джоба си и му подаде сребърен предмет, който проблесна на светлината на лампите. Ръчен часовник. Фабрично производство, с циферблат и стрелки, които светеха на тъмно. От едната му страна стърчеше колелце за навиване, а на гърба му беше изписано мястото на производство: ШАНХАЙ.