Стив Берри - Гробницата на императора

— От кого е издадена тази заповед? — хладно попита Ни.

— От Пекин.

— В Пекин живеят двайсет милиона души. Можете ли да бъдете по-конкретен?

Лян не хареса забележката, но бързо възвърна самообладанието си.

— Заповедта дойде от кабинета на министър Тан — отвърна той. — Ясна и категорична.

Касиопея направи малка крачка встрани. И двамата бяха напрегнати. Неговият пистолет беше скрит под сакото, а нейният — под блузата й.

— Знаете ли кой съм аз? — попита на мандарин Ни.

— Известно ми е какъв пост заемате — отвърна полицаят и захвърли угарката.

— И въпреки това възнамерявате да ме задържите?

— На борда има ли човек на име Соколов? — не отговори на въпроса мъжът. — От руски произход?

Забелязал, че Касиопея долови името, Ни подхвърли на английски:

— Той се интересува дали с нас пътува човек на име Соколов.

Тя сви рамене и поклати глава, а той се обърна към Лян и обяви:

— Не знаем нищо за такъв човек.

— Трябва да претърся самолета. Заповядайте на пилота да изключи двигателите.

— Както желаете.

Ни се обърна, вдигна глава към кабината и кръстоса ръце, изпращайки добре известния сигнал. Нищо не се случи.

— Искате ли да съобщя на другите двама пътници, че трябва да слязат? — обърна се към Лян той.

— Моля ви. Би било прекрасно.

Ни се обърна към Касиопея и кратко нареди:

— Доведете ги!

Малоун наблюдаваше развоя на събитията от около трийсет метра. Правилно беше предположил, че емисарите на Тан щяха да очакват четирима пътници и щяха да бъдат учудени, че виждат само двама.

Ни изчака приближаването на Касиопея до отворената врата на кабината. Тя спря и махна с ръка. На бетона скочиха двама души и тръгнаха след нея към мястото, където ги очакваше началникът на полицията. Лян бръкна в джоба си и извади навит на руло лист хартия. Точно от това се страхуваше Ни. Лян разгъна листа и Ни видя черно-бялата снимка.

На Лев Соколов.

— Никой от тези хора не е руснакът — обяви Лян. — Вторият би трябвало да е американец, но тези са китайци.

Малоун веднага усети, че нещата не се развиват добре.

След приземяването той и Соколов размениха местата си с пилотите, които нямаха никакво желание да се противопоставят на заповедта на Ни Юн.

Видя как Ни отново размахва ръце, сякаш за да накара пилотите да изключат двигателите. Но полицията не се остави да бъде заблудена.

— Какво ще правим сега? — попита с треперещ глас Соколов.

— Не онова, което очакват.

Касиопея чу как двигателите увеличават оборотите си и витлата засвистяха в нощния въздух. Машината зави наляво и започна да се приближава към тях. Полицаят извика нещо с възбуден глас. Нямаше нужда от преводач, за да отгатне думите му.

Ни бавно се обърна към самолета, който все по-бързо се приближаваше. Четирийсет метра. Двамата пилоти изпаднаха в паника и хукнаха към контролната кула. Очевидно наясно, че тези хора не му трябват, полицаят ги остави да се отдалечат.

Витлата свистяха в сухия нощен въздух. Касиопея се почувства по-добре, въпреки че все още носеше вчерашните дрехи, които беше намокрила във водите на езерото, а после беше посипала с праха на хилядолетната гробница. Самолетът се насочи право към тях. Трийсет метра. Поредната поява на Котън. С гръм и трясък както обикновено.

Ни беше шокиран от действията на Малоун. Той го беше предупредил, че ще им пази гърба дори и ако противникът не се хване на уловката, но не обясни как. В общи линии Ни знаеше малко за Котън Малоун, главно от служебните справки, които сочеха, че бил уважаван американски агент, способен и умен.

Двойните витла на моторите свистяха на двайсетина метра от тях.

— Кажете му да спре! — изкрещя Лян, като се опитваше да надвие грохота. — Къде е тръгнал?

— Вероятно насам — небрежно отвърна Ни.

Сигналните лампички на крилете мигаха в червено и зелено. Ни се запита докъде е решил да стигне Малоун, но беше твърдо решен да остане на мястото си и да види кой ще отстъпи пръв — самолетът или полицаят.

Малоун изчака подходящия момент и натисна руля. Корпусът се завъртя, а лявото крило с пропелерите изведнъж се превърна в оръжие. Полицаят реагира, като се просна по очи на асфалта, следван от Ни и Касиопея. Телата им изчезнаха под тумбестия корпус. Двамата пилоти отдавна бяха изчезнали, а шофьорът на рейндж ровъра се изтърколи навън миг преди крилото да профучи на сантиметри от колата. Настъпи паника, точно според замисъла на Малоун. С изключение на един малък проблем. В ръката на шофьора, който се претърколи на бетонната площадка, проблесна пистолет.