Стив Берри - Шифърът на Джеферсън

— Слава богу, че всичко свърши — добави Шърли.

Наистина беше така.

Екипи на Сикрет Сървис и ФБР бяха атакували свърталището на Общността, бяха арестували както останалите капитани, така и екипажите им. В момента се провеждаше щателен обиск на четирите имения.

На вратата се почука и в стаята се появи Дани Даниълс. И за него денят беше тежък. Веднага след завръщането им Едуин Дейвис го беше запознал с развоя на събитията. Отначало бяха само двамата, а после към тях се бе присъединила и Полин Даниълс. Никой не знаеше какво си бяха говорили в продължение на цял час зад затворените врати на кабинета през няколко стаи от тук.

— Полин иска да те види — каза президентът.

Шърли стана и се насочи към вратата, после спря и се обърна.

— Ти добре ли си?

— Що за въпрос от жена с девет пръста? — усмихна се Даниълс. — Разбира се, че съм добре.

Нямаше смисъл да се преструват, че не знаят темата на разговора в онзи кабинет.

— Всичко е наред, Дани — усмихна се в отговор Шърли. — Ти ще бъдеш мъж още дълги години, след като престанеш да бъдеш президент.

— Защо бях останал с впечатлението, че ме мразиш?

— Продължавам да те мразя — докосна рамото му тя. — Но ти благодаря за всичко, което направи за нас.

Именно Даниълс беше издал заповед за изпращането на хеликоптерите. Не бе пожелал да се довери на местните сили на реда и лично се бе обадил на гарнизона във форт „Браг“ след доклада на Дейвис. А после беше издал заповед за потапянето на кораба. Директно на пилотите, поемайки цялата отговорност.

— Просто попречихме на неколцина убийци да напуснат страната — обяви той.

— Ти свърши добра работа, Дани.

— Това е голям комплимент, особено когато идва от човек като теб — усмихна се той.

Шърли излезе и президентът затвори вратата след нея.

— Свършихте доста по-важна работа от спирането на банда убийци — подхвърли Касиопея.

— Сега ми кажи какво мислиш — настани се на леглото срещу нея той. — Кой би допуснал? Едуин и Полин, представяш ли си?

Тя си даваше сметка, че трябва да прояви твърдост.

— Но аз се радвам — добави Даниълс. — Наистина. Никой от двама ни нямаше представа как да сложим точка на този брак.

Подобно отношение наистина я изненада.

— Ние с Полин сме заедно от много дълго време — въздъхна президентът. — Не бяхме щастливи. Мери липсваше и на двама ни, но смъртта й издълба дълбока пропаст помежду ни.

Тя улови потрепването на гласа му, когато спомена името на дъщеря си.

— Не минава ден, без да мисля за нея. Нощем се будя от гласа й, който ме вика от пламъците. Така и не успях да се отърва от кошмарите… — Замълча за миг, после добави: — До днес…

Касиопея забеляза неописуемата болка в очите му. Трудно можеше да си представи какво беше изпитвал през всичките тези години.

— Ако Полин намери някаква утеха при Едуин, аз й желая всичко най-хубаво — уморено добави той. — Съвсем искрено.

В стаята настана тишина.

— Гневът ми надделя чак когато Едуин съобщи по радиостанцията, че Шърли и Стефани са скочили от яхтата. Дадох възможност на екипажа да избяга, но не знаех, че Хейл вече е мъртъв.

— Какво мислите да правите със Стефани? — тихо попита тя.

— Днес настъпи денят на истината. Разказах на Едуин и Полин всичко за нея. Нямаше да бъде честно, ако бях замълчал.

Касиопея изпита чувство на гордост за този мъж.

— Не знам какво ще се случи — продължи той. — Полин ми каза същото, което току-що споделих с теб. Иска да съм щастлив. И двамата разбираме, че ще можем да продължим напред само ако знаем, че другият ще бъде добре. Честно казано, все още очаквам да разбера какво ще се получи между мен и Стефани. Разбира се, това може да стане едва след като приключи мандатът ми. По този въпрос всички сме единодушни.

Отново замълчаха.

— А на теб благодаря за всичко — отрони най-после президентът.

Касиопея разбра какво иска да каже. Той имаше нужда от човек, пред когото да излее душата си. Не задължително близък, но човек, на когото може да се довери.

— Разказаха ми как Котън е скочил от яхтата, за да те спаси. Да имаш човек, който е готов да рискува живота си за теб, е нещо много специално.

Наистина е така, помисли си тя.

— Надявам се и аз да намеря такава жена…

— Може би вече сте я намерили?

— Ще поживеем, ще видим — усмихна се той. — Все още нищо не е сигурно. — Той стана от леглото и с въздишка добави: — А сега е време отново да поема функциите си на държавен глава.

— Чухте ли се с Котън? — не сдържа любопитството си тя.