Гиллиан Флинн - Мрак

Пати погледна към Либи, която седеше и ближеше глазурата на поничката си. Помисли си колко много Либи обичаше да се навърта край Бен. Помисли си колко много неща децата й правят сами. Понякога, след като цял ден бяха работили в плевнята заедно с Бен, момичетата се връщаха в къщата ядосани, готови да се разплачат. Но… какво? Те бяха малки момиченца, често ставаха раздразнителни и се изморяваха. Идеше й да излее кафето си в лицето на Колинс.

— Може ли да говоря открито? — попита Колинс, а тонът му опитваше да я обработи. — Не мога да си представя колко… ужасно е за една майка да слуша такива неща. Но ще ви кажа нещо, което знам от нашия психолог, който работи индивидуално с тези момичета — ще ви кажа какво сподели той с мен. Че тези момичета говорят за сексуални подробности, които една петокласничка няма откъде да знае, освен ако не са й се случили. Според него това е класически случай на сексуално насилване. Разбира се, чували сте за случая „Макмартин“.

Пати смътно си спомняше. Някаква предучилищна в Калифорния, в която всички учителки били съдени като поклоннички на дявола и задето малтретирали децата. Спомняше си вечерните новини: красива и слънчева калифорнийска къща, върху която в черно се появяваха думите: „Кошмар в детска градина“.

— Опасявам се, че сатанинското жертвоприношение не е нищо необичайно — каза Колинс. — Проникнало е във всички слоеве на обществото, а поклонниците на дявола обикновено набелязват млади мъже и ги привличат. Част от ритуалите им е… насилието над деца.

— Имате ли някакви доказателства? — изръмжа Даян срещу Колинс. — Някакви свидетелски показания, освен твърденията на единайсетгодишни момиченца? Изобщо имате ли показанията на самите момиченца? Знаете ли колко лесно те си въобразяват разни неща — целият им живот е една измислица. Някой друг може ли да потвърди тези лъжи, освен няколко невръстни момиченца и някакъв психиатър, харвардски многознайко, който ви впечатлява всички?

— Е, що се отнася до уликите… Момичетата до едно казаха, че той е взел гащичките им като някакъв извратен сувенир или нещо такова — каза Колинс на Пати. — Ако ни позволите да огледаме у вас, може да започнем да изясняваме случилото се.

— Преди това трябва да се посъветваме с адвокат — измърмори Даян на Пати.

Колинс изпи кафето си и овладя едно оригване, тупна се по гърдите с юмрук и се усмихна печално над рамото на Пати към Либи. Имаше червен нос като алкохолик.

— В момента трябва просто да запазим спокойствие. Ще изслушаме всички засегнати страни — каза Колинс, като продължи да пренебрегва Даян. — Вече разговаряхме с няколко учители от гимназията и от прогимназията, а това, което научихме, не ни зарадва, госпожо Дей. Познавате ли учителката госпожа Дарксилвър?

Той погледна към Пати, за да потвърди тя името, и Пати кимна. Госпожа Дарксилвър винаги беше обичала Бен, той беше един от любимците й.

— В онази сутрин тя видяла сина ви да се навърта край шкафчето на Криси Кейтс. В прогимназията. По време на коледната ваканция. Това ме разтревожи и — изгледа той Пати изотдолу и насочи към нея розовите ръбчета на очите си — госпожа Дарксилвър твърди, че той бил видимо възбуден.

— Какво означава това? — попита остро Даян.

— Имал ерекция. Когато погледнахме в кутията на Криси, открихме бележка с предизвикателно съдържание. Госпожо Дей, във всички разпити, които проведохме, описваха сина ви като отритнат самотник. Като странен. Смятат го за нещо като бомба със закъснител. Някои от учителите всъщност се страхуват от него.

— Страхуват ли се? — повтори Пати. — Как може да се страхуват от петнайсетгодишно момче?

— Не знаете какво открихме в шкафчето му.

Какво открили в шкафчето му. Пати си помисли, че Колинс има предвид наркотици, мръсни списания или казано по-щадящо, непозволени фойерверки. Искаше й се Бен да беше загазил заради това: десетина пиратки в раничката му. Това можеше да приеме.

Дори докато Колинс правеше мазния си увод — „това е много притеснително, госпожо Дей, искам да се подготвите“ — Пати си мислеше, че сигурно става дума за пушка. Бен открай време обичаше оръжията, беше като периода, когато си падаше по самолети или по бетонобъркачки, само че тази фаза не свършваше. Вършеха го заедно — преди го вършеха заедно: ходеха на лов, стреляха. Сигурно беше занесъл някое оръжие в училище, за да се изфука. Вероятно колта „Пийсмейкър“. Любимият му. Не му беше позволено да отваря шкафа без нейно позволение, обаче ако го беше направил, щяха да се разберат. Дано да е оръжието.