Гиллиан Флинн - Мрак

Отвориха входната врата и усетиха как топлината отлита на валма навън. Термостатът сигурно беше нагласен над трийсет градуса. Първото, което видяха, беше отворена кутия какао, от онова с аромат на бонбони, и какаова следа от масата в трапезарията към кухнята. После Пати чу хриптящия смях и веднага разбра: Ранър седеше на пода и пиеше горещ шоколад, а дъщерите му се бяха облегнали на него. По телевизията даваха някакво предаване за природата, а момичетата пищяха и се вкопчваха в ръката му, когато от водата изскачаше алигатор и налапваше животно с рога.

Той лениво вдигна поглед, все едно тя е някой разносвач.

— Здрасти, Пати, отдавна не сме се виждали.

— Имаме семейни проблеми — намеси се Даян. — Трябва да си вървиш.

През няколкото седмици, когато Ранър се беше върнал да живее при тях, двамата с Даян на няколко пъти се бяха сдърпали — тя му крещеше, а той й отговаряше да се разкара. „Не ти си съпругът, Даян!“ Затваряше се в гаража, напиваше се и с часове хвърляше към стената стара бейзболна топка.

— Няма проблем, Ди. Вие си действайте. Звънни ми след около час и ми кажи какво става, а?

Даян изгледа вбесено Ранър, изръмжа нещо под мустак и изхвърча навън, затръшвайки вратата зад себе си.

— Боже! Ама какво й става! — възкликна Мишел и направи смешна муцунка на баща си, малката предателка. Кестенявата й коса беше щръкнала наелектризирана там, където Ранър беше приложил италианското си търкане. Ранър винаги се държеше странно с децата, с грубовата нежност, но лишена от зрялост. Обичаше да ги щипе и да ги перва лекичко, за да им привлече вниманието. Както си гледаха телевизия, той изведнъж се навеждаше и ги шляпваше. Момиченцето, което беше шамаросал, вдигаше насълзените си очи към него, нацупено възмутено, а той се засмиваше и казваше: „Каквооо?“ или „Само за здрасти!“. А когато ходеше някъде с тях, изоставаше няколко крачи по-назад, вместо да крачи редом, и ги оглеждаше косо. Ранър винаги приличаше на Пати на стар койот, който подтичва подир жертвата си и просто я дразни в продължение на няколко километра, преди да нападне.

— Татко ни направи макарони — оповести Деби. — Ще остане на вечеря.

— Нали знаете, че не бива да пускате никого вътре, докато ме няма? — попита Пати и събра какаовия прах с вече вмирисан парцал.

Мишел завъртя очи и се облегна на рамото на Ранър.

— Боже, мамо, това е таааатко.

Щеше да е по-лесно, ако Ранър беше умрял. Той толкова рядко общуваше с децата си и толкова малко им помагаше, че ако беше умрял, нещата само щяха да се подобрят. В момента живееше кой знае къде, от време на време връхлиташе с разни планове и хрумвания, и е нареждания, които децата обикновено изпълняваха. Защото татко е казал.

Много й се искаше да каже на Ранър още сега. Да му каже за сина му и за тревожното нещо, което са намерили в шкафчето му. Гърлото й се сви при мисълта, че Бен е нарязал и е прибрал в шкафчето си органите на някакво животно. Случилото се с онова момиче Кейтс и приятелките й беше недоразумение, което можеше и да свърши добре. Пати обаче не можеше да намери извинение за женските органи, а толкова я биваше в намирането на извинения! Не искаше да се притеснява за подметнатото от Колинс — че Бен може да е насилвал сестрите си. Беше размишлявала над това на път за вкъщи, беше въртяла мисълта всякак, беше надничала в гърлото й и беше прегледала зъбите й с мъчително старание. И у нея не беше останала капчица съмнение — Бен не би могъл да извърши такова нещо.

Обаче тя знаеше, че синът й има склонност да наранява. Онази случка с мишките: когато ги удряше с лопатата като робот, с оголени зъби, с лице, от което капеше пот. Знаеше, че това донякъде му доставя удоволствие. Той се боричкаше със сестрите си доста сериозно. Понякога кикотът се превръщаше в писъци, а когато Пати се показваше, виждаше как Бен извива ръката на Мишел зад гърба й и я дърпа нагоре бавно, съвсем бавно. Или пък стисва ръката на Деби като в менгеме, за да й направи „иглички“, и после нещо, започнало като шега, се задълбочава и разгорещява, той продължава да я стиска, докато не пуска капчици кръв, скърцайки със зъби. Представи си го със същото изражение, което добиваше Ранър край децата: напрегнат и превъзбуден.

— Татко трябва да си тръгне.

— Божичко, Пати, няма ли поне да кажеш „здрасти“, преди да ме изхвърлиш? Хайде да поговорим, искам да ти направя делово предложение.

— Не съм в положение да правя делови сделки, Ранър — отговори тя. — Разорена съм.