Гиллиан Флинн - Мрак

Колинс се прокашля и каза с тон, който ги накара да се приведат напред:

— Намерихме… останки… в шкафчето на сина ви. Органи. Отначало си помислихме, че са бебешки, но изглежда са животински. Женски полови органи в пластмасова кутия, може би от куче или от котка. Да е изчезнала някоя от котките ви или кучка?

Пати още беше замаяна от откритието, че те действително смятат, че са открили бебешки органи в шкафчето на Бен. Че го намират за толкова извратен, че първото им предположение е убийство на дете. В този момент, забола поглед към пастелни захарни пръчици от някаква поничка, тя стигна до извода, че синът й ще отиде в затвора. Щом го смятаха за толкова извратен, той нямаше шанс.

— Не, нямаме изчезнали животни.

— Семейството ни е на ловци, на фермери — каза Даян. — Ние непрекъснато сме край животни, постоянно се грижим за животни. Не е странно, че той може да има някакви животински органи.

— Нима? Държите ли у дома животински органи? — За пръв път детектив Колинс погледна право към Даян — строг поглед, който той отмести няколко секунди по-късно.

— Да не е забранено със закон? — изграчи Даян в отговор.

— Един от сатанинските ритуали е свързан с жертвоприношение на животни, госпожо Дей — поясни Колинс. — Сигурно сте чували за накълцаните крави близо до Лорънс. Според нас тази проява и случилото се с момиченцата се връзват идеално.

Лицето на Пати беше студено. Всичко свърши, край.

— Какво искате да направя? — попита тя.

— Ще дойда с вас до дома ви, за да поговоря със сина ви, съгласна ли сте? — попита Колинс и гласът му прозвуча бащински в края на изречението, извиси се, едва ли не сякаш говореше на бебе. Пати усети как Даян стисна ръце до нея.

— Той не си е у дома. Опитваме се да го намерим.

— На всяка цена трябва да поговорим със сина ви, госпожо Дей. Къде можем да го открием според вас?

— Не знаем къде е — прекъсна го Даян. — В същото положение сме като вас.

— Ще го арестувате ли? — попита Пати.

— Не можем да направим нищо, преди да говорим с него, а колкото по-бързо го направим, толкова по-бързо ще се изясни всичко.

— Това не е отговор — каза Даян.

— Единственият, който имам, госпожо.

— Значи, да — каза Даян и за пръв път сведе очи.

Колинс се изправи и тръгна към Либи, докато Даян говореше, приклекна пред нея и й каза:

— Здравей, миличка.

Даян го стисна за ръката:

— Не. Оставете я на мира.

Колинс я изгледа намръщено.

— Просто се опитвам да помогна. Не искате ли да разберете дали Либи е добре?

— Ние знаем, че Либи е добре.

— Тогава защо не я оставите сама да ми го каже? Или да извикам социалните…

— Майната ти! — изруга Даян и се изправи срещу него. Пати седеше на мястото си и се опитваше да се откъсне от всичко това. Чу Даян и Колинс да се чепкат зад гърба й, но тя просто си седеше, гледаше как жената на плота приготвя още една кана кафе и се мъчеше да насочи цялото си внимание към кафето. Получи се само за секунда, преди Даян да дръпне Пати и Либи с изцапана от поничката уста и да ги изведе от заведението.

На път за вкъщи на Пати й се искаше да се разплаче, но трябваше да почака Даян да си тръгне. Сестра й я накара да шофира, добре било за нея, за да се съсредоточи. През цялото време се налагаше Даян да й подсказва кога да сменя скоростите, толкова беше разсеяна Пати. „Стегни се, Пи. Мисля, че сега трябва да минем на втора“. Либи седеше на задната седалка, без да продумва, сгушена, свила коленете си към брадичката.

— Ще стане ли нещо? — попита най-сетне тя.

— Не, миличка.

— Струва ми се, че ще се случи нещо лошо.

Пати усети как отново я обзема паника: ама какво й ставаше, да замеси едно седемгодишно дете в такова положение! Майка й не би постъпила така. Само че майка й не би отглеждала Бен, както го отглеждаше Пати — немарливо и на късмет — така че това нямаше да е проблем.

В момента изпитваше почти маниакална нужда да се прибере у дома, да се сгуши, да се почувства в безопасност. Планът беше Пати да изчака Бен да се прибере у дома — той вече трябваше да си дойде — а Даян щеше да излезе и да види докъде се ширят клюките. Кой какво знае, на коя страна са хората и с кого, за бога, се мотае Бен.

Спряха пред къщата и видяха шевролета на Пати и още една кола, някакъв нисък спортен автомобил, които изглеждаше на десетина години и целият беше опръскан с кал.

— Кой е това? — попита Даян.

— Нямам представа. — Каза го трагично. Който и да беше, новината щеше да е потискаща.