Гиллиан Флинн - Мрак

— Ти си го целунала.

— Целунахме се.

— Как точно?

— Неуместно, като възрастни. Така, както категорично не бих желала дъщеря ми в пети клас да се целува с тийнейджър.

Не й вярвах.

— Продължавай — подканих я.

— След около седмица отидох на гости с преспиване по време на коледната ваканция и разказах на момичетата, че имам гадже от гимназията. Много бях горда. Измислях си какво сме правили — сексуални неща. Една от тях казала на майка си, която пък звънна на моята майка. Още помня онова обаждане. Помня как майка ми говореше по телефона, а аз чаках да дойде и да ми се разкрещи. Винаги беше ядосана за нещо. А когато дойде при мен, майка ми се държа благо: „миличка, скъпа моя“… и ме държеше за ръката, нали ме разбираш — „Можеш да ми имаш доверие, заедно ще се справим“ — и ме разпитваше дали Бен ме е докосвал на неприлични места.

— И ти какво каза?

— Ами започнах от целувката и щях да спра дотам. Да й кажа само истината. А тя се отдръпна, все едно искаше да каже: „Добре, това е дреболия. Не е проблем“. Помня, че ме попита: „Това ли е? Само това ли се случи?“. Прозвуча едва ли не разочаровано и изведнъж, помня, че вече се беше изправила, аз изстрелях: „Той ме пипаше там. Караше ме да правя разни неща“. И тя се върна.

— И после какво?

— Историята се разрасна. Мама каза на татко, когато той се прибра, и той започна: „О, мъничката ми, горкото ми малко момиченце“, обадиха се в училището да изпрати детски психолог. Помня, че беше някакъв колежанин, на когото просто не можех да кажа истината. Той просто беше решил да вярва, че съм насилвана.

Погледнах я смръщено.

— Сериозно говоря. Помня, че се канех да му призная истината и да го накарам да убеди нашите, обаче… той ме попита дали Бен ме е карал да правя разни неща, сексуални неща, аз отговорих, че не е, а той… сякаш се за инати. „Струваш ми се умно и смело момиче, разчитам да ми разкажеш какво се случи. А, нищо ли? Боже, мислех, че си по-смела. Наистина се надявах да си по-смела и да ми помогнеш. Може би дори да си спомниш дали Бен те е докосвал там и ти е говорил еди-какви си неща? Помниш ли да сте играли на някаква игра, можеш ли да ми кажеш дали поне си спомняш това? А. така е добре. Знаех си, че можеш да го направиш, какво умно и добро момиче!“. Не знам, когато си дете на тази възраст и група възрастни ти внушават нещо или те насърчават, ти просто… започна да ми се струва реално. Че Бен ме е насилил — защо иначе всички тези възрасти ще ме карат да твърдя, че го е направил? А родителите ми повтаряха строго: „Всичко е наред, просто кажи истината. Всичко е наред, кажи истината“. И така изричаш лъжа, която те приемат за истина.

Спомних си моя психолог, след убийствата. Доктор Брунър, който винаги се обличаше в синьо — любимия ми цвят — по време на сеансите ни и който ме черпеше, когато му казвах каквото иска да чуе. „Разкажи ми как си видяла Бен с онази пушка да застрелва майка ти. Знам, че ти е трудно, Либи, но ако го изречеш, ако го изречеш гласно, ще помогнеш на майка си и на сестрите си и собствената ти рана ще започне да зараства. Не го трупай в себе си, Либи, не потискай истината. Можеш да ни помогнеш Бен да бъде наказан за онова, което е причинил на семейството ти“. И аз се държах като смело момиченце и казвах, че съм видяла как Бен кълца сестра ми и как убива майка ми. А после той ми даваше фъстъчено масло с кайсиево желе, любимото ми, доктор Брунър винаги ме черпеше с това. Сигурно искрено вярваше, че помага.

— Опитвали са се да те предразположат, смятали са, че колкото повече ти вярват, толкова по-лесно ще ти бъде — отговорих. — Искали са да ти помогнат и ти си се опитвала да помогнеш на тях.

Доктор Брунър ми даде значка с формата на звезда, на която пишеше „Суперумна Суперзвезда“, след като съсипах Бен с показанията си.

— Дааа! — каза Криси и се ококори. — Терапевтът ми помогна да визуализирам цялата сцена. Разиграхме я с кукли. А когато започна да говори с други момичета, които никога не бяха целували Бен, разбираш ли, само за няколко дни създадохме цял въображаем свят, в който Бен стана поклонник на Сатаната, който убива зайци и ни кара да им ядем вътрешностите, докато ни насилва. Чиста лудост. Обаче… беше забавно. Знам, че е ужасно, обаче ние, момичетата, се събирахме, една нощ отново бяхме на гости на някого с преспиване, седяхме в спалнята в кръг, насъсквахме се една друга, съчинявахме си истории, все по-големи и по-сочни и… някога играла ли си на дъска за духове?

— Като малка.