Гиллиан Флинн - Мрак

Тя продължи да говори, да ниже изречение след изречение, без да моли да я пусна вътре, и вероятно затова реших да я поканя.

Влезе почтително със сключени ръце като възпитано момиче, помъчи се да намери нещо в скапаната ми къща, за което да ми направи комплимент, и погледът й се спря на кашона с лосионите до телевизора.

— О, и аз страхотно си падам по лосиони — в момента ползвам един, който мирише на праскова и наистина адски ми харесва, обаче опитвала ли си крема за виме? Едно време мажели с него млечните крави. По вимето. Много е гладък, купува се от аптеката.

Поклатих леко глава и й предложих кафе, макар да знаех, че имам съвсем малко нескафе.

— Ммм, малко ми е неудобно, ама нямаш ли нищо за пиене? Много дълго карах.

И двете се престорихме, че е заради дългия път, като че ли може да ти се допие алкохол от двучасово шофиране. Отидох в кухнята с надеждата да намеря кутийка „Спрайт“ в дъното на хладилника.

— Имам джин, обаче нямам разредител — провикнах се.

— Няма нищо — отговори тя. — Ще го пием чист.

Нямах и лед — не мога да се накарам да напълня формичките — затова налях в две чаши джин със стайна температура, а когато се върнах, тя се навърташе край кашона ми с лосионите. Можех да се обзаложа, че е пъхнала в джобовете си няколко шишенца. Носеше черен костюм с панталон и бледорозово поло, много се беше постарала за стриптийзьорка. Да задържи лосиона тогава.

Подадох й чашата и забелязах, че си е лакирала ноктите в същия цвят като полото, и тогава видях, че тя пък забеля за липсващия ми пръст.

— Това от…? — поде тя и за пръв път замълча смутено. Кимнах.

— Е? — подканих я възможно най-любезно. Криси си пое въздух и се настани на канапето с деликатни движения като на дама, поканена на чай. Седнах до нея, усуках крака, после отново ги раздалечих.

— Дори не знам как да го кажа — поде тя и гаврътна малко джин.

— Просто го кажи.

— Ами когато разбрах коя си… Имам предвид, когато дойде у дома онзи ден…

— Не съм идвала в дома ти — обърках се. — Дори не знам къде живееш.

— Не, не, навремето. В деня, когато беше убито семейството ти — ти и майка ти дойдохте у дома.

— Ммм — присвих очи, опитвайки се да си спомня. Онзи ден всъщност не беше нищо особено — знаех, че Бен е пострадал, обаче не знаех защо, нито колко е сериозно. Мама предпазваше всички ни от растящата паника. Онзи ден. Помня, че заедно с мама и Даян тръгнахме да търсим Бен. Той беше загазил, затова отидохме да го търсим, аз седях сама на задната седалка, нашироко и доволна от себе си. Помня, че лицето ми изгоря от салама, който пържеше Мишел. Помня, че ходехме в пълни с хора къщи, на някакво парти по случай рожден ден, на който мама мислеше, че ще открие Бен. Или нещо такова. Помня, че ядох поничка. Обаче не намерихме Бен.

— Няма значение — прекъсна ме Криси. — Просто… случиха се толкова много неща, че бях забравила. За теб. Може ли още? — протегна ми тя чашата си рязко, като че ли е празна от много време. — Напълних я догоре, за да не спира да разказва.

Тя отпи и потрепери.

— Искаш ли да отидем някъде? — попита.

— Не, не, кажи ми какво става.

— Излъгах те — изломоти тя.

— За кое?

— Бен никога не ме е насилвал.

— И аз така мисля — отговорих, стараейки се да не прозвуча грубо.

— И със сигурност не е насилвал другите момичета.

— Не, всички са се отказали от историите си, освен теб.

Тя се размърда на канапето, завъртя очи надясно и аз разбрах, че си припомня дома си, живота си от онова време.

— Другото е вярно — продължи тя. — Бях красиво момиче, имахме пари, учех сее добре и ходех на балет… Все си мисля, че ако не бях изтърсила тази глупава лъжа… Онази проклета лъжа, ако изобщо не я бях изговаряла, целият ми живот щеше да бъде съвсем различен. Щях да съм нечия съпруга и да си имам собствено балетно студио или нещо такова. — Тя плъзна пръст по корема си, където знаех, че има белег от цезарово сечение.

— Имаш деца, нали? — попитах.

— Нещо такова — отговори и отмести поглед. Не продължих да разпитвам.

— Какво стана? Как започна всичко? — попитах. Не разбирах колко съществена е лъжата на Криси, какво ни е причинила през онзи ден. Обаче ми се струваше огромна, значима… предизвикваща отзвук, да цитирам Лайл. Ако през онзи ден полицията е искала да разговаря с Бен заради казаното от Криси, значи имаше значение. Така би трябвало.

— Е, бях влюбена. Много. Мисля, че и Бен ме харесваше. Мотаехме се заедно — и ти го казвам напълно сериозно — което сигурно не беше редно. Той също беше дете, но беше достатъчно голям да… не ме насърчава. Един ден се целунахме и това промени всичко…