Гиллиан Флинн - Мрак

— Не виждам колелото на Бен — каза само Даян, докато чукаха на вратата.

— Може да е отзад.

Вратата отвори Ед. Джим, Ед и Бен бяха в един и същи клас, обаче братята не бяха близнаци, просто един от тях беше повтарял веднъж, а може би и два пъти класа. Май беше Ед. Той огледа Пат за секунда, нисичко момче, само около метър и шейсет и пет или там някъде, но с атлетична мъжка фигура. Напъха ръцете си в джобовете и се озърна назад.

— Ами здравейте, госпожо Дей.

— Здравей, Ед. Извинявай, че те притеснявам по време на коледната ваканция.

— Не, няма проблем.

— Търся Бен, той тук ли е? Виждал ли си го?

— Бе-ен ли? — произнесе той името на две срички, сякаш мисълта за това го погъделичка. — Ами не, не сме виждали Бен… май не сме го виждали цяла година. Освен в училище. Сега се движи с друга група.

— Каква група? — попита Даян и Ед за пръв път я погледна.

— Ами…

Виждаше как силуетът на Джим се приближава към вратата, осветен отзад от прозореца в кухнята. Пристъпваше тежко към тях, по-едър и по-висок от брат си.

— Можем ли да ви помогнем с нещо, госпожо Дей? — пъхна той лицето, а после и торса си напред и бавно избута брат си. Двамата на практика запушиха входа. Наложи се Пати да проточи шия, за да надникне вътре.

— Тъкмо питах Ед дали сте виждали Бен днес и той каза, че не сте го виждали почти през цялата учебна година.

— Амиии не. Ако се бяхте обадили по телефона, щяхте да спестите време и да не идвате.

— Трябва бързо да го намерим — да имате представа къде е, имаме семеен проблем? — прекъсна ги Даян.

— Ами не — отговори Джим отново. — Иска ми се да можехме да помогнем.

— Не можете ли дори да ни дадете името на някой, с когото прекарва времето си Бен? Сигурно знаете.

Ед вече се беше върнал вътре, затова се провикна от тъмната дневна:

— Кажи й телефон 1-800-дяволски-изчадия — изкикоти се той.

— Моля?

— Нищо. — Джим сведе поглед към топката на вратата в ръката си и се поколеба дали вече да не затваря.

— Джим, помогни ни, моля те — промърмори Пати. — Моля те!

Момчето се намръщи, почука с върха на каубойския си ботуш по пода като балерина, но без да вдига поглед.

— Ами той се навърта край дяволската група.

— Какво означава това?

— Начело е някакъв по-голям тип, не му знам името. Вземат наркотици, пейот или каквото е там, убиват крави и такива неща. Така съм чувал. Хлапетата от бандата не са от нашето училище. С изключение на Бен.

— Е, сигурно знаеш поне едно име — примоли се Пати.

— Наистина не знам, госпожо Дей. Ние страним от тези неща. Съжалявам, опитахме да си останем приятели с Бен, обаче… Ние тук ходим на църква, нашите ни държат строго. Аз… наистина съжалявам.

Той забоде поглед в пода и Пати не можа да се сети какво да каже.

— Добре, Джим, благодаря ти.

Той затвори вратата и преди още Даян и Пати да се обърнат, вътре в къщата някой кресна: „Тъпак, защо ти грабваше да го казваш?“, последвано от силен удар в стената.

Сега

Когато се върнахме в колата, Лайл каза само две думи:

— Какъв кошмар!

Аз само промърморих в отговор. Криси ми напомняше за самата мен. Лакома и напрегната, непрекъснато заделяща разни неща за бъдеща употреба, онова пакетче с чипс. Ние, дребните крадци, обичаме малките пакети с храна, защото хората се разделят с тях съвсем безболезнено.

С Лайл пътувахме двайсетина минути почти в мълчание, докато накрая той каза с обобщаващ тон като телевизионен водещ:

— Е, явно е излъгала, че Бен я е насилил. Според мен е излъгала и баща си. Мисля, че Лу Кейтс е откачил, избил е семейството ти, а по-късно е разбрал, че тя е излъгала. Избил е невинно семейство без причина. Впоследствие и собственото му семейство се разпаднало. Лу Кейтс изчезнал и се пропил.

— Впоследствие, а? — заядох го.

— Теорията ми е солидна. Не си ли съгласна?

— Мисля, че не бива да идваш на повече мои разговори. Смущаващо е.

— Либи, аз финансирам всичко.

— Е, не ми помагаш.

— Съжалявам — извини се той и после млъкнахме. Когато светлините на Канзас Сити направиха небето противно оранжево в далечината, Лайл каза, без да ме поглежда: — Обаче теорията ми е солидна, нали?

— Всичко е само теория, затова е криминална загадка! — изимитирах го. — Великата загадка: кой уби семейство Дей — заявих бодро. Няколко минути по-късно добавих неохотно: — Според мен теорията ти я бива, обаче трябва да проверим и Ранър.

— Нямам нищо против. Но въпреки това ще издиря Лу Кейтс.