Гиллиан Флинн - Мрак

— Как спечели доверието ти?

— Ами нали се сещаш, с дъвки, бонбони, с хубави думи.

— А как те насилваше?

— Водеше ме в килера, където държаха нещата си чистачите — той беше чистач в училище, помня, че винаги вонеше ужасно, като на мръсна белина. Водеше ме там след училище и ме принуждаваше да правя орален секс с него, после той правеше орален секс с мен и ме караше да се закълна, че ще почитам Сатаната. Беше адски страшно. Заплашваше ме, че ще направи нещо на родителите ми, ако им кажа.

— Как те принуждаваше да влезеш в килера? — попита Лайл. — Нали е било в училище?

Криси проточи шия при тези негови думи — същият гневен жест, който правех самата аз, когато някой оспорваше показанията ми за Бен.

— Ами просто ме заплашваше. Имаше някакъв олтар там — изваждаше го, беше някакъв обърнат кръст. Мисля, че имаше и някакви мъртви животни, които беше убил вътре. Нещо като жертвоприношение. Затова подозирам, че се готвеше да убие и мен. Само че вместо това уби семейството си. Цялото семейство били сатанисти, така съм чувала. Че всички от семейството почитали дявола и такива неща. — Тя облиза трохичките от чипса от дебелите си пластмасови нокти.

— Съмнявам се — измърморих.

— Ти пък откъде знаеш? — сопна ми се Криси. — Аз лично съм го преживяла.

Все още я чаках да се досети коя съм, да пусне лицето ми — не много по-различно от лицето на Бен — да изплува в паметта й, да забележи червените корени на косата ми.

— Колко пъти те насили Бен?

— Безброй. Безброй — кимна мрачно тя.

— Как реагира баща ти, когато му каза какво ти е направил Бен? — попита Лайл.

— О, боже, той толкова се стараеше да ме закриля, направо откачи. През онзи ден, деня на убийствата, обикаляше с колата из града и търсеше Бен. Все си мисля, че ако го беше намерил, щеше да го убие и тогава семейството на Бен още щеше да е живо. Не е ли тъжно?

Коремът ми се сви от тези думи, а после гневът ми отново се разгоря.

— Семейството на Бен… тези ужасни сатанисти?

— Е, може малко да преувеличавам. — Криси наклони глава, както правят възрастните, когато се опитват да успокоят дете. — Сигурна съм, че са били почтени християни. Просто си мисля, че ако баща ми беше намерил Бен…

Само си помисли какво би било, ако баща ти не беше намерил Бен, а семейството ми. Ако е намерил пушка и брадва и е изтрепал всички. Почти всички.

— Баща ти прибра ли се у дома онази нощ? — попита Лайл. — Ти видя ли го след полунощ?

Криси отново наведе брадичка, погледна ме с извити вежди и аз попитах по-успокоително:

— Интересува ни откъде си сигурна, че не се е срещнал с никого от семейство Дей?

— Защото, сериозно ви казвам, щеше да направи големи поразии. Аз бях зеницата на очите му. Случилото се с мен го съсипа. Съсипа го.

— Той наблизо ли живее? — Лайл адски я плашеше, настойчивостта му режеше като лазер.

— Амиии не поддържаме връзка — отговори тя и взе да поглежда към бара за ново питие. — Мисля, че всичко това му дойде в повече.

— Семейството ти е съдило училището, нали? — попита Лайл и се приведе жадно напред. Преместих столчето си, за да го закрия малко с надеждата той да схване посланието.

— Ами да. Трябваше да ги съди, след като са допуснали такъв човек да работи там и едно момиченце да бъде насилвано под носа им. Аз съм от наистина добро семейство…

Лайл я прекъсна:

— Имаш ли нещо против да те попитам как след споразумението… си се озовала тук?

Клиентът от онази маса вече целият се извърна към нас войнствено.

— Семейството ми преживя някои трудности с бизнеса. Парите отдавна са похарчени. Работата тук не е лоша. Хората все това си мислят. Не е лошо, създава нови възможности, забавно е, доставя радост на хората. Колко хора могат да кажат същото за работата си? Аз не съм курва.

Не успях да се овладея и се намръщих, погледнах към паркинга за камиони.

— А това ли? — престорено прошепна Криси. — Само си купувах нещо за довечера. Нямаше да… о, боже. Някои момичета го правят, но аз не. Има едно клето шестнайсетгодишно момиче, което работи с майка си. Гледам да се грижа за нея. Колийн. Все се чудя дали не трябва да извикам социалните? На кого се обажда човек за такова нещо?

Зададе въпроса със същата загриженост, с която би разпитвала за нов гинеколог.

— Ще ни дадеш ли адреса на баща си? — попита Лайл.

Криси се изправи двайсетина минути по-късно, отколкото бих го направила аз.

— Вече ви казах, не поддържаме връзка.

Лайл понечи да каже нещо, но аз се извърнах към него, боднах го с пръст в гърдите и наредих само с устни: млъкни . Той отвори уста, затвори я, погледна момичето на сцената, което разиграваше чукане на пода, и излезе през вратата.