Гиллиан Флинн - Мрак

Излязох от колата и се замотах с бележките, които ми беше дал Лайл: спретнато номериран списък с въпроси, които да задам на Криси, ако я открием. (Първо: Продължавате ли да твърдите, че Бен Дей ви е насилил сексуално като дете? Ако е така, обяснете моля.) Преглеждах следващите въпроси, когато движение отляво привлече вниманието ми. На паркинга за камиони дребна сянка се отлепи от кабината на един тир и тръгна към мен по абсолютно права линия, както ходиш, когато си пиян, но се стараеш да го прикриеш. Различавах приведените доста по-напред от тялото рамене, сякаш момичето нямаше друг избор, освен да продължи да върви към мен, след като веднъж вече е поело. Наистина беше момиче — установих го, когато стигна до колата ми. Имаше широко кукленско лице, осветено от уличната лампа, светлокестенява коса, прибрана на опашка от облото чело.

— Ей, да имаш цигара? — попита тя, а главата й се тресеше като на болна от паркинсон.

— Добре ли си? — попитах, мъчейки се да я огледам по-добре, да отгатна възрастта й. Петнайсет-шестнайсет. Цялата трепереше, облечена с тънко горнище на анцуг, минижуп и ботуши, които би трябвало да са секси, но на нея изглеждаха детински — като на момиченце от детската градина, което се прави на каубойка.

— Имаш ли цигара? — повтори тя оживено, с влажни очи. Леко подскочи на пети и отмести поглед от мен към Лайл, който беше забол очи в земята.

Имах един пакет някъде отзад в колата, наведох се и зарових сред стари опаковки от заведенията за бързо хранене, различни пакетчета с чай, които бях задигнала от някой ресторант (още нещо, което човек никога не бива да купува: пакетчета чай), и купчина евтини метални лъжички (същото и за тях). В пакета бяха останали три цигари, едната счупена. Измъкнах й другите две, щракнах със запалката, момичето се приведе накриво, а когато най-накрая улучи огънчето, каза: „Съжалявам, но нищичко не виждам без очилата си“. Запалих си цигарата и изчаках главата ми да изпълни замаяния си танц след първия приток на никотин.

— Аз съм Колийн — представи се момичето и всмукна от цигарата. Температурата беше спаднала бързо след залез-слънце и двете лекичко подскачахме една срещу друга, за да се стоплим.

Колийн. Сладко име за проститутка. Явно някой някога беше имал други планове за това момиче.

— На колко години си, Колийн?

Тя погледна към паркинга за камиони и се усмихна, привела рамене.

— О, не се тревожи, не работя тук. Работя ей там — посочи тя със средния си пръст към стриптийз клуба по средата. — Законно. Не се налага да… — кимна тя отново към редицата камиони, напълно неподвижни въпреки случващото се вътре. — Просто гледаме да държим под око някои момичета, които работят там. Грижим се като сестри. Ти нова ли си?

Бях се облякла с изрязано горнище, защото си мислех, че така ще предразположа Криси, когато я открия — като й покажа, че не съм някаква моралистка. В момента Колийн оглеждаше деколтето ми с очите на бижутер — преценяваше кой клуб е подходящ за големината на циците ми.

— О, не, търсим една приятелка. Криси Кейтс. Познаваш ли я?

— Може да си е сменила фамилията — обади се Лайл, после отмести поглед към шосето.

— Познавам една Криси. По-голяма.

— На около трийсет пет.

Цялото тяло на Колийн трепереше. Сигурно вземаше наркотици или просто зъзнеше.

— Точно така — каза тя и допуши цигарата си едно силно дръпване. — Понякога кара дневни смени в „Майкс“ — посочи ти най-отдалечения клуб, където светеха само няколко букви от неоновия надпис.

— Не звучи добре.

— Не е. В даден момент се налага да се оттеглиш, нали така? За нея сигурно е гадно, понеже сигурно е похарчила доста пари за циците си, обаче Майк въпреки това не я смята за първокласна стока. Но поне операциите ти се вадят от данъците.

Колийн изрече думите с дръзката безмилостност на младо момиче, което знае, че има десетилетия, преди да се сблъска с подобни унижения.

— Значи трябва да се върнем по време на дневната смяна, така ли? — попита Лайл.

— Ммм. Може да почакате тук — каза тя с бебешко гласче. — Би трябвало скоро да свърши. — После махна с ръка към редицата камиони. — Трябва да се приготвям за работа. Благодаря за цигарата.

Отново притича, привела рамене силно напред, към средната тъмна сграда, отвори широко вратата и хлътна вътре.

— Мисля, че трябва да си тръгваме. Това ми се струва задънена улица — каза Лайл. Тъкмо се канех да го срежа, че е голям пъзльо и по-добре да чака в колата, когато друг силует излезе от един камион далеч назад в редицата и се запъти към паркинга. Тук всички жени вървяха така, все едно ги блъска силен вятър. Коремът ми се сви, като си представих себе си сам-самичка, попаднала без избор тук или на друго подобно място. Беше доста вероятно за жена без семейство, без пари и без умения. За жена, лишена от здрав прагматизъм. Разтварях крака за свестни мъже, които ставаха за няколко месеца безплатна храна. Правила го бях и никога не се чувствах виновна, така че колко му е да се озова и тук? Усетих как за секунда гърлото ми се стяга и после се опомних. Сега печелех пари.