Гиллиан Флинн - Мрак

Фигурата беше цялата в сянка: различавах ореол от съсипана коса, щръкналите ръбове на оскъдни шорти, голяма чанта и дебели мускулести крака. От тъмното се показа загоряло лице с леко приближени очи. Симпатично, но котешко. Лайл ме побутна и ме погледна изпитателно дали я познавам. Не я познавах, но въпреки това махнах леко с ръка и тя рязко се закова на място. Попитах я дали е Криси Кейтс.

— Да — отговори тя с учудващо нетърпеливо изражение на лисичето си лице, услужливо, като че ли очакваше да се случи нещо хубаво. Странно изражение, като се има предвид от къде идваше.

— Надявах се да поговоря с теб.

— Добре — сви рамене тя. — За какво? — Не разбираше що за птица съм: не съм ченге, не съм социална работничка, не съм учителката на детето й, ако изобщо имаше дете. Лайл измери само с бегъл поглед, защото той или я зяпаше открито, или се извръщаше почти с гръб към нас. — За работата тук ли? Репортерка ли си?

— Е, ще бъда откровена с теб, става дума за Бен Дей.

— А. Добре. Може да влезем в „Майкс“ и да ме почерпите нещо за пиене?

— Омъжена ли си? Още ли се казваш Кейтс? — изломоти Лайл.

Криси го изгледа намръщено, после погледна към мен за обяснение. Аз се ококорих и направих гримаса: както се споглеждат жени, които се срамуват от мъжете, с които са.

— Бях омъжена — отговори тя. — Сега се казвам Куанто. Но само защото ме домързя да си върна моминското име. Знаете ли какво главоболие е?

Усмихнах се като че ли знаех, после, неусетно как, вече прекосявах подире й паркинга, като се опитвах да стоя далеч от голямата й кожена чанта, която отскачаше от хълбока й, и се опитвах да подскажа на Лайл с поглед да се стегне. Точно преди да стигнем до вратата, тя се шмугна отстрани на сградата на клуба, промърмори „Нали нямате нищо против?“ и смръкна нещо увито във фолио, което извади от задния си джоб. След това ми обърна гръб и издаде гъргорене, което звучеше болезнено.

Криси пак се обърна към нас с широка усмивка.

— За да изкарам нощта — пропя тя като обяснение, размахвайки пакетчето от фолио, обаче по средата на изречението сякаш забрави думите. Смръкна, но носът й беше толкова малък и стегнат, че ми напомни за издутия пъп на бременните. — Майк ни гони като фашист за тези неща — поясни тя и отвори вратата.

И друг път бях ходила в стриптийз клубове — през деветдесетте години, когато се смяташе за нахакано, когато жените бяха достатъчно глупави да смятат, че е секси да стоят и да се преструват, че се възбуждат от жени само защото мъжете смятат това за възбуждащо. Обаче май никога не бях стъпвала на толкова долнопробно място. Беше малко и мръсно, подът и стените като че ли бяха покрити с допълнителен восъчен слой. На сцената без никакво изящество танцуваше момиче. Всъщност тя просто се разхождаше, талията й преливаше над прашки с два номера по-малки, с някакви секси капачета върху щръкналите зърна, с немигащи очи. През няколко такта се обръщаше с гръб към мъжете, навеждаше се, поглеждаше ги между разкрачените си крака, а лицето й бързо почервеняваше от притока на кръв към главата. Мъжете — само трима, облечени с фланелени ризи и приведени над бирите си на отделни маси — кимаха или изръмжаваха нещо. Едър бияч се гледаше с досада в огледалото. Седнахме тримата в редица на бара, аз по средата. Лайл кръстоса ръце, пъхна длани под мишниците си, опитвайки се да не докосва нищо и да изглежда като човек, който гледа танцьорката, всъщност без да я гледа. Обърнах се с гръб към сцената и набърчих нос.

— Да, нали? — каза Криси. — Отвратително място. Питието е от вас, ясно? Понеже нямам пари. — Още преди да кимна, тя си поръча водка със сок от червени боровинки и аз поисках същото. На Лайл му поискаха документ за самоличност и докато показваше личната си карта на бармана, той разигра някаква неловка сцена, гласът му стана още по-писклив, а на лицето му се появи странна усмивка. Не поглеждаше никого в очите и с нищо не показваше, че изпълнява роля. Барманът впери поглед в него, а Лайл каза: „“Абсолвентът", не сте ли го гледали?". А онзи тип просто се извърна.

Аз също.

— Е, какво ви интересува? — Криси се усмихна и се приведе към мен. Поколебах се дали да й се представя, но тя изглеждаше толкова незаинтересувана, че реших да си спестя усилието. Тази жена просто се нуждаеше от компания. Не откъсвах поглед от гърдите й, които бяха по-големи дори от моите, пристегнати и прибрани, за да стърчат право напред. Представих си ги там вътре, лъскави и заоблени като пилета в целофан.