Гиллиан Флинн - Мрак

Гаражът имаше мазен бетонен под, който беше по-студен и от въздуха. В единия ъгъл водата в стара четирилитрова бутилка се бе заледила и беше пръснала пластмасовите й ръбове. Цигареният дим на Даян сгъстяваше парата от устите им. Въпреки това Пати се чувстваше странно спокойна тук, сред тези стари инструменти, които си представяше в ръцете на баща си: гребла с извити зъбци, брадви с всякаква големина, полици с буркани, пълни с болтове, гайки и шайби. Дори стар метален хладилен шкаф с осеяно с ръжда дъно, където баща им си изстудяваше бирата, докато слушаше мачове по радиото.

Притесняваше я лаконичността на Даян, защото обикновено тя винаги даваше мнение, дори когато нямаше такова. Още повече се притесняваше, че Даян почти не помръдва, че не е намерила с какво да се занимава, нещо, което да изправя или да подрежда, защото тя обичаше да върши нещо, не само да седи и да говори.

— Пати, трябва да ти кажа нещо, което чух. Отначало инстинктът ми подсказваше да не ти казвам, защото, естествено, не е вярно. Обаче ти си майка, трябва да знаеш, и… по дяволите, не знам, просто трябва да знаеш.

— Добре.

— Бен играл ли си е с момичетата по начин, който би могъл да озадачи човек?

Пати само я гледаше.

— По начин, който някои хора може да изтълкуват превратно… в сексуален смисъл?

Пати едва не се задави.

— Бен мрази момичетата! — Учуди се на облекчението, което я заля. — Гледа да има колкото може по-малко вземане-даване с тях.

Даян запали още една цигара и кимна напрегнато с глава.

— Ами добре, ясно. Обаче има и още нещо. Моя приятелка ми каза за слух, че в училището е подадено оплакване срещу Бен, защото няколко по-малки момичета, може би на възрастта на Мишел, разказвали, че са го целували и че той ги е докосвал или нещо такова. Може би дори по-зле. Това, което чух, е по-лошо.

— Бен? Нали разбираш, че това е напълно откачено? — Пати се изправи, не знаеше какво да прави с краката и с ръцете си. Обърна се надясно, после много бързо наляво, като разсеяно куче, и отново седна. Една платнена лента на стола й се скъса.

— Знам, че е налудничаво. Или е някакво недоразумение.

Най-неподходящата дума, която Даян можеше да използва. Веднага щом я изрече, Пати осъзна, че тъкмо от това се е страхувала. От тази вероятност — недоразумение — която може да превърне целия случай в нещо по-съществено. Потупване по главата може да се окаже погалване по гърба, което може да се окаже целувка по устните, което може да се окаже покривът, който се срутва върху главите им.

— Недоразумение ли? Бен не би допуснал недоразумение с целувка. Или с докосване. Не и с малко момиченце. Той не е перверзник. Странно момче е, но не е болен. Не е луд. — Пати цял живот се кълнеше, че Бен не е странен, че е дете като всяко друго. Проблясъкът я връхлетя внезапно, бурно, все едно вятърът духва косата в лицето ти, както шофираш.

— Ще им кажеш ли, че той не би направил такова нещо? — попита тя и в очите й внезапно бликнаха сълзи и бузите й се намокриха.

— Мога да кажа на всички в Кинаки, на всички в щата Канзас, че той не би го направил, но това едва ли ще е краят. Не знам. Не знам. Просто го чух вчера следобед, но ми се струва, че историята… се разраства. За малко да дойда веднага тук. После цяла нощ се убеждавах, че не е нищо сериозно. А когато се събудих днес сутринта, осъзнах, че всъщност е.

Пати познаваше чувството, нещо като проточил се сън, както когато се събуждаше паникьосана в два през нощта и се опитваше да се убеди, че всичко с фермата е наред, че тази година ще се оправят, а после й ставаше още по-зле, когато будилникът я събудеше няколко часа по-късно виновна и измамена. Удивително е как може да прекараш часове посред нощ и да се преструваш, че нещата са наред, обаче след трийсет секунди на дневна светлина да проумееш, че изобщо не е така.

— Значи пристигна тук с покупките и с книжката за стикери, а през цялото време си искала да ми разкажеш това за Бен?

— Както ти казах… — Даян сви рамене съчувствено и разпери пръсти, освен двата, с които държеше цигарата.

— Е, и сега какво? Знаеш ли имената на момичетата? Някой ще ми се обади ли да говори с мен или с Бен? Трябва да намеря Бен.

— Къде е той?

— Не знам. Скарахме се. За косата му. Излезе с колелото.

— Каква е тази работа с косата му?

— Не знам, Даян! Какво значение има сега, за бога?

Разбира се, Пати съзнаваше, че има значение. Сега всичко щеше да бъде пресявано и гледано под лупа в търсене на подтекст.

— Е, според мен не е толкова спешно — тихо каза Даян. — Не мисля, че трябва веднага да го приберем у дома, освен ако ти не го искаш тук веднага.