Гиллиан Флинн - Мрак

— Не! Не! — Даваше си сметка, че гласът му звучи нервно, уплашено. — На никого не дължа пари.

— Тогава защо трябва да ти давам пари, за които се утрепвам от бачкане, а? — попита ядосано Ранър. — Това с помощите не го разбирам: издръжка на бившата и на децата и държавата постоянно ми бърка в джоба. Едва смогвам да се издържам и не знам защо хората очакват да се хващам на три допълнителни работи, за да давам пари на жена си, която си има собствена ферма! И собствена къща във фермата. И четири деца, които да й помагат. Мамка му, аз като малък не съм искал от баща си да ме издържа и да ми дава пари за маратонки, за колеж и за официални ризи…

— За храна — каза Бен, забол очи в скъсаните си ботуши с петна от сандвичи с кайма по тях.

— Моля? Какво каза? — Ранър се залепи за лицето му, сините му ириси плуваха в пожълтелите очни ябълки като риби по повърхността на мръсно езеро.

— Нищо — изломоти Бен.

— Трябват ти пари за боя за коса, а? Искаш нари за фризьорски салон?

— Иска пари за момичето си… — поде Трей, обаче Диондра светкавично му даде знак да спре, като замаха с ръка, сякаш режеше гърлото си с брадва.

— Е, не съм длъжен да купувам разни работи за гаджето му — заяви Ранър. — Ти ли си му гадже, Диондра? Колко малък е светът. Ама това не е моя работа.

Мъжете край масата за билярд бяха престанали да играят и наблюдаваха сцената ухилени, после белокосият се приближи и положи категорично длан върху рамото на Трей.

— Проблем ли има, Трей? Ранър е тук, той ще се оправи. Дай му още двайсет и четири часа, става ли? Аз гарантирам. Ясно? — Мъжът имаше леко приведена стойка като рапър, сякаш гравитацията го привличаше към земята за двата крака, обаче ръцете му бяха мускулести, жилести и притискаха раменете на Трей.

Ранър се ухили, размърда веждите си срещу Бен в знак на това, че и двамата следва да са доволни.

— Не се тревожи, приятел, всичко е наред — каза той на Бен. — Вече всичко е наред.

Трей стегна рамото си под ръката на мъжа и сякаш понечи да я отблъсне, но после само зарея поглед напред.

— Добре, двайсет и четири часа, Уайти. Ти гарантираш.

— Оценявам го, индианец — отговори мъжът. Намигна, изцъка весело с уста, все едно викаше кон, и се върна при приятелите си, а откъм групата се разнесе смях точно преди да издрънчат топките.

— Гаден смотаняк — извърна се Трей към Ранър. — Утре вечер тук. Или бог да ми е на помощ, Ранър, ще те заболи.

Ухилената муцуна на Ранър като маска за Вси светии се прибра, той кимна два пъти и докато се обръщаше към бара, подметна остро:

— Добре, но после не ми се мяркай.

— Човече, търпение нямам.

На тръгване Бен очакваше Ранър да му каже нещо — извинявай, ще се видим, нещо. Обаче баща му вече увещаваше бармана да му даде едно безплатно — на него или пък на Уайти, който се беше застъпил за него — и съвсем беше забравил за сина си. Трей и Диондра изхвърчаха през вратата, докато Бен седеше с ръце в предните джобове на панталона си и гледаше отражението си в огледалото — изглеждаше толкова различно. И продължи да се гледа в огледалото, докато се извръщаше към Ранър.

— Ей, татко — повика го той и Ранър се обърна, ядосан, че Бен е още тук. Точно тази досада събуждаше желанието на сина му да принуди баща си да го уважава. Преди долавяше тих дружелюбен звън — онази дума, „приятелче“ — и искаше това да се върне. Представи си само като бърза светкавица как двамата с баща му седят на бара и изпиват няколко бири заедно. Само толкова искаше от него — само да обърнат по някоя бира заедно от време на време. — Исках само да ти кажа нещо. Може пък да се зарадваш, знам ли… — ухили се Бен, просто не се сдържа.

Ранър само си седеше със сънлив поглед, безизразен.

— Ами… Диондра е бременна. Ние… аз и Диондра ще имаме бебе. — После по лицето му за пръв път плъзна широка усмивка, за пръв път му стана наистина хубаво, когато го изрече гласно. Щеше да става баща. Баща, на когото щеше да разчита едно малко същество, което щеше да го мисли за голямата работа.

Ранър наклони глава на една страна, вдигна небрежно бирата си и каза:

— Дано да е твое. Аз се съмнявам. — После обърна гръб на Бен.

Навън Трей изрита калника на пикапа и изкрещя със стиснати устни:

— Казвам ти, дано този дъртак пукне скоро, понеже ми дойде до гуша да се защитават един друг — според теб е въпрос на чест, е, не е, просто бели дъртаци се мъчат да се задържат на крака още малко, преди да започнат да се насират в гащите и да имат нужда от табелки с имената си, та да знаят кои са. Скапаният Уайти! — Изпъна пръст към Бен сред снега, който се сипеше навсякъде, по ризата на Бен и се топеше на тила му. — А твоят старец е пълен нещастник, ако си въобразява, че вярвам на тези глупости. Дано не си привързан към него, защото ми иде да го пусна в канала като лайно.