Гиллиан Флинн - Мрак

— Ей, Ранър, я ела насам!

И Ранър доби същия неспокоен невестулчи вид като първия тип.

Приближи се на големи крачки, пъхнал ръце в джобовете, ококорил пожълтелите си очи.

— Просто нямам, човече, нямам. Опитах се да посъбера нещо преди малко, обаче просто… Щях да дойда да те потърся, сам дойдох в бара, а дотогава мога да ти дам последната трева…

— Поздрави Диондра — каза Трей.

Ранър се сепна, после се усмихна:

— А, здрасти, Диондра, еееей, сигурно съм пиян да не те позная! — Престори се, че жуми с едното око, за да я огледа по-добре, и леко се подрусна на върховете на пръстите на краката си. — Ей, ама наистина съм направо кривоглед от пиячка, понеже съм адски притеснен за това положение.

— Ранър, я виж кой седи до Диондра.

Бен едва-едва извърна лице към него, опитваше се да измисли какво друго да каже, освен „Здрасти, татко“, обаче не можеше, затова просто си седеше и чакаше да се случат неизбежните гадости.

Ранър се взря в сумрака на бара, но не позна Бен.

— Здрасти… — поздрави неопределено, после попита Трей: — Братовчед ли ти е? Не виждам добре нощно време, трябват ми контактни лещи, обаче…

— О, боже! — възкликна Трей и се наклони назад, уж се смее, обаче изглеждаше бесен. — Погледни по-добре, задник.

Бен не беше сигурен дали от него се очаква да се покаже по-добре, като момиче, което се надява на целувка. Остана да седи сковано, вперил поглед в тъмната си коса в едно старо огледало на далечната стена, докато Ранър се приближаваше към него с протегната ръка, сякаш в някоя приказка, като че ли Ранър беше трол, а Бен — страховито съкровище. Продължи да се приближава, спъна се в стъпалото на Бен, а когато го погледна в очите, изквича:

— Аууу! — и се напрегна още повече. — Ама косата ти не е червена.

— Помниш ли сина си? Това е синът ти, нали, Ранър?

— Да, синът ми е! Здрасти, Бен. Ама не съм виновен, косата ти не е червена. Дори не знаех, че познаваш Трей.

Бен сви рамене и проследи с очи в огледалото как отражението на Ранър се отдалечава от него. Зачуди се колко ли пари дължеше Ранър на Трей, защо самият Бен се чувстваше като жертва, за която искат откуп — не че Ранър щеше да се загрижи, ако наистина беше така. Запита се също доколко случайно е това посещение. Изглеждаше като спонтанно хрумване, но Бен допускаше, че така или иначе, тази вечер в крайна сметка щяха да се озоват тук.

— Не разбирам, Ранър — продължи Трей малко по-силно от кънтрито, което звучеше. — Твърдиш, че нямаш пари, Бен твърди, че си без пари, обаче само преди няколко седмици имаше огромни запаси от трева.

— Не беше хубава трева. — Той завъртя рамото си към Трей и изключи Бен от разговора, стрелна го с поглед и се опита да избута Трей към средата на помещението, като се приближава все повече и повече към него. Трей обаче не помръдна и накрая каза:

— Дръпни се от мен, човече. — И Ранър се върна назад.

— Да, не беше хубава, прав си — продължи Трей. — Обаче я продаваше на такива цени, все едно е.

— Знаеш, че на теб никога не съм ти взимал пари.

— Да, защото ми дължиш, задник. Но съм сигурен, че си вземал по двайсет долара на пликче, така че къде са парите, да не си ги дал на жена си да ти ги пази?

— Бившата! Бивша жена — провикна се Ранър. И после: — Опитах се да измъкна мангизи от нея, ама не дава. Знам, че там има пари, криеше пари още докато бяхме женени, увити на рулца, стотачки, от продажбата на зърното, и ги пъхаше на всякакви странни места. Веднъж намерих двеста долара в стъпалото на чорапогащника й. Може би трябва пак да се върна в къщата. — Погледна към Бен, който слушаше, но се преструваше, че закача Диондра, като въртеше косата й на пръста си, а тя реагираше само отчасти. — Може ли да обсъдим положението ей там, на четири очи? — посочи Ранър към един ъгъл, където трима едри мъжаги играеха билярд. Най-високият, блед и светлокос мъж с татуировка на морски пехотинец, облегна щеката си на масата и изпъчи гърди към тях.

— Добре — съгласи се Трей.

— Можете да говорите пред мен — обади се Бен, преструвайки се, че му е все тая.

— Синът ти трябва да получи пари от теб точно както и аз трябва да получа — обясни Трей. — На него сигурно му трябват още повече.

Както се беше свил под черните лампи на очите на Трей, Ранър се извърна и отново се запъти към Бен. Изправи се пред него в пълен ръст. Бен се беше източил от лятото насам и сега беше малко по-висок от баща си, някъде към един и шейсет.

— Дължиш ли на Трей пари? Майка ти каза, че си загазил. Дължиш ли на Трей? — изстреля той с жълтия си дъх — на бира, на тютюн и може би на салата с риба тон и горчица. Коремът на Бен запротестира шумно.