Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

— Виж какво, глупако, имам важна информация за Макгуайър, която може би ще предотврати залавянето на всички ни! Това означава, че в случая става въпрос не само за моята глава, но за всички останали! Затова сега отивам там, за да поговоря с него. И не си и въобразявай, че ще бъда спрян от някакъв си хлапак с проблеми в хормоните!

При тези думи Тай направи крачка встрани от Мълинс и тръгна нагоре.

Джони се поколеба за момент, но после протегна ръка, за да го спре. И точно там му беше грешката. Ако беше извадил пистолет, Тай може би щеше да поразмисли, но като протегна ръката си, срина цялата си защита.

Тай го сграбчи за китката и със светкавично движение я приведе в контакт с лакътя му. Ускорението на удара, комбинирани със силата на Тай, автоматично запратиха лакътната става на Джони в обратна посока и я счупиха. Ръката му увисна безпомощно. Веднага след това Тай го сграбчи за яката и му нанесе силен челен удар право в лицето. От носа на младежа бликна кръв, а дясната му буза сякаш хлътна. После го пусна и Джони се свлече на земята като празен брашнен чувал.

Извърна се към Левака, който, пребледнял като платно, отстъпваше плахо.

— Хей, Левак, имаш ли кола?

— Ама разбира се, Тай! — смотолеви той.

— Тогава веднага я докарай тук, натовари този боклук и го отведи в болницата!

— Ама нали трябва да охранявам!

— Тази нощ надали някой се готви да напада Замъка, а единствената друга алтернатива е да извикаш линейка. Смяташ ли, че Макгуайър ще се зарадва, ако се наложи да обяснява пред Бърза помощ какво правим всички ние тук, а?

— Окей, нямаш проблеми! Веднага ще се погрижа! — кимна послушно Левака.

— Хубаво. Аз пък ще отида до Замъка, за да си поговоря с Макгуайър. — Направи крачка напред, но после се обърна и добави: — Стига да нямаш нищо против, разбира се.

— Ама разбира се, че нямам, Тай! — кимна ентусиазирано Левака, след което отпраши да си търси колата.

Козловски се прокрадваше покрай скалите край брега, приближавайки все повече вълнолома, като внимаваше да остане незабележим. Вълноломът беше дълъг не повече от двадесет метра, но в мрака изглеждаше безкраен.

Различи силуета на някакъв доста едричък тип, разположил се в капитанския стол на яхтата и вдигнал крака върху конзолата за управление. От време на време човекът вдигаше глава, за да проследи самолетите, излитащи и кацащи на близкото летище „Лоугън“.

Нямаше съмнение, че изненадващото нападение е невъзможно. Реши, че блъфирането е най-добрата тактика в случая.

Вдигна глава и изчака приближаването на поредния самолет. Възползвайки се от рева на двигателите му, той се втурна напред и стигна другия край на пътеката. После се обърна така, сякаш идваше от самия Замък.

Беше стигнал почти до средата на пътеката, когато мъжът в яхтата го забеляза:

— Кой е там?

Козловски продължи да крачи небрежно по посока на яхтата. Давайки си сметка за риска, който поема, той изрече:

— Макгуайър ме праща да ти кажа, че му трябваш вътре.

Рискът се състоеше по-скоро в това, че въобще не бяха сигурни дали Макгуайър е в Замъка или не. Ако се окажеше второто, в следващия миг щеше да последва стрелба. Надяваше се все пак да се окаже първото.

— Че за какво? — попита мъжът, а Козловски въздъхна с облекчение.

— Откъде да знам? Каза ми да те заместя на яхтата.

Мъжът измърмори нещо, надигна туловището си и слезе от капитанския стол.

— Окей. Нали знаеш какво да правиш, ако се появят ченгетата?

— Да бе — отговори Козловски, който вече бе застанал точно до перилата на яхтата. Протегна ръка, за да помогне на човека да излезе.

— Хей, май не те познавам! — отбеляза той, докато прекрачваше перилата. — Да не би да си от хората на Джони в Самървил?

Докато го изтегляше с лявата си ръка, с дясната Козловски насочи дулото на пистолета под брадичката му и буквално го закова за перилата.

— Не позна! Аз съм от хората на полицейското управление! А ти си арестуван! Бих ти прочел правата, ама точно сега малко бързам.

— Мамицата ти мръсна! — просъска мъжът, махна с ръка пред лицето си и неволно причини изстрела на пистолета на Козловски. В момента на изстрела Козловски усети как по бузите на пазача се стича нещо доста топло, което веднага разпозна като кръв.

Слиса се. Този идиот наистина ли успя да се застреля по такъв глупашки начин? Масивното тяло пред него се катурна назад и Козловски го пусна, за да изтрие пръските кръв по собственото си лице.