Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

Беше висок не повече от метър и петдесет и пет, като по-голямата част от тези сантиметри се заемаше от горната половина на тялото му. В младостта си се бе вманиачил по вдигане на тежести — с надеждата да превъзмогне чувството си за малоценност, в резултат на което гърдите, раменете и ръцете му бяха смешно несъразмерни на фона на тялото му.

Беше облечен с униформената риза на общинската охрана и с камуфлажни панталони, пристегнати здраво на кръста от широк военен колан, от който висяха 45-калибров автоматичен пистолет, бинокъл за нощно виждане, белезници и огромна бухалка. Служителите на общинската охрана обикновено не носеха огнестрелно оръжие, обаче влиятелният баща на Левака, Хауи, беше внушил на определени свои приятели от високите етажи на градската управа необходимостта на сина му да се защитава, така че специално за него бе издаден специален указ.

— Какво правиш тук, Тай? — Левака положи ръка върху ръкохватката на автоматичния пистолет.

— Трябва да говоря с Макгуайър — отговори спокойно Тай.

— И защо мислиш, че е тук?

— И двамата знаем, че е тук, Левак, така че защо не прескочим целия този цирк? Просто трябва да поговоря с него, това е!

— Много съжалявам, Тай, но не мога да те пусна! — отсече Левака и отново вдигна лъча на фенерчето към очите му.

Намираше се точно пред него, само на крачка-две. Тай протегна гигантската си лапа, замахна и фенерчето политна към съседните храсти.

— Виж какво ще ти кажа, малко лайно, такова! Въобще не ми пука кой е баща ти! Трябва да говоря с Макгуайър и влизам да говоря с него, ясен ли съм?! Работя в тази организация, още откакто ти беше ей толкоз запъртък! — Смъкна ръката си само на няколко сантиметра от главата на Левака, за да няма никакви съмнения, че това е обида. — И щом казвам, че трябва да направя нещо, ти ще постъпиш най-разумно, ако ме слушаш и се отдръпнеш от пътя ми!

— А аз пък казвам, че не можеш да влезеш!

Въпреки иначе смелите думи, Тай долови потреперването на гласа му.

— Грешиш! Мога да го направя и ще го направя!

Знаеше, че е спечелил и Левака няма да посмее да му стори нищо. Забеляза как ръката му около пистолета се отпуска. Тръгна да минава покрай него, когато зад себе си чу друг глас, който излизаше от сенките край затворената барака.

— Не, Тай! Ти си този, който греши!

Тай се извърна леко и видя Джони Мълинс. Веднага му просветна, че Левака е само първата линия на отбрана. Макгуайър очевидно е преценил, че за по-тежки случаи момчето се нуждае от допълнителна помощ.

Джони Мълинс беше на двадесет и пет, но вече си бе извоювал репутацията на особено ефективен, брутален бияч. Със своите близо два метра той се извисяваше дори и над Тай, но иначе беше далеч по-хилав от него. Очите му още излъчваха онзи настървен младежки поглед, който Тай вече бе позабравил. Голяма част от славата на Джони се дължеше на слуховете, че точно той е отговорен за едно особено зверско убийство — на Манито Санчес, главната пушка на един южноамерикански синдикат, който бе започнал да си проправя път в бизнеса с наркотици в Самървил и Ривиър. Мълинс бе получил задачата да му изпрати необходимото послание и да разреши конфликта веднъж завинаги. Ала за да бъде сигурен, че в бъдеще няма да има недоразумения, Джони очевидно бе кастрирал Санчес, преди да го убие, а после бе изпратил трофея на един от съдружниците му заедно с предупреждението, че за него ще е най-добре, ако се върне в родината си. Оттогава насам Южен Бостън нямаше проблеми с този конкретен синдикат, а случката бе превърнала Джони Мълинс в легенда.

Тай се загледа как Мълинс се приближава към него и Левака, палейки цигара.

— Джони! — възкликна той. — Не мислиш ли, че времето ти за лягане мина отдавна?

Мълинс се изсмя, протегна ръка и отбеляза:

— Радвам се да те видя, Тай Макклуън! Отдавна не сме се виждали!

Тай пое ръката му и двамата приковаха погледи един в друг.

— Така си е — кимна усмихнат Тай. — Последния път, когато те видях, ти все още преджобваше децата по плажа за петачета. Като гледам, нещата май са се променили, а?

— Аха — кимна Мълинс. — А последния път, когато аз те видях, ти беше най-страховитият мъж в цял Бостън! Та… прав си — нещата наистина са се променили!

— Е, може би не чак толкова, колкото си мислиш — отбеляза Тай и направи крачка към крепостта.

Мълинс веднага се изпречи пред него:

— Не мога да те пусна, Тай! Тони беше категоричен!

Тай го огледа с присвити очи и отбеляза: