Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

— Какво, за бога, говориш?! Изпратили сме униформени ченгета да чукат на всяка врата из целия център и дори в Южен Бостън!

Козловски само сви рамене.

— Ако имаш някакви други предложения, с радост ще ги изслушам! — Линда беше бясна, но и отчаяна. Сержантът не се отличаваше с дипломатични умения, но в областта на полицейските разследвания нямаше равен на себе си.

— Нека да потърсим помощта на хората — отговори простичко той.

— На кого по-точно?

— На местните отрепки. На барманите. На продавачите в универсалните магазини. На всеки, който би могъл да зърне нещо или случайно да чуе нещо. Крайно време е да си поизмърсим ръцете!

— На местните отрепки ли?! Да не би да си стигнал до заключението, че случаят има връзка с мафията? Не виждам нищо, което да предполага…

Козловски безцеремонно я прекъсна:

— Тези убийства не са дело на нашите умници. Обаче се нуждаем от техните очи и уши там долу, на улицата! И дори все още никой да не е видял нищо, в бъдеще, когато онзи задник отново убие, вече ще видят! Налага се да извъртим нещата така, че дори и последният просяк да вземе на сериозно това разследване!

Флеърти се замисли. Не можеше да се каже, че се помайват, но все пак в думите на Козловски имаше голяма доза истина. И до днес Бостън продължаваше да диша благодарение на подземните си връзки, а специално южният му квартал бе дом на една от най-старите и най-добре организираните престъпни мрежи в страната. Защо да не окажат известен натиск върху определени хора? Може би си заслужава!

— Хубаво — съгласи се тя. — Хвърляме царевицата и чакаме да видим колко пуканки ще изскочат от тенджерата! Нещо друго?

— Добре е да изпратим наш човек в клуб „Кис“, само че в нормални дрехи.

— И какъв е смисълът?! Или си забравил, че двамата с теб обикаляхме из онези вертепи и бутахме снимката на Колдуел под носа на всеки, когото открихме? Дори и да приемем, че Малкия Джак я е спипал точно там, в което изобщо не сме сигурни, пак не разполагаме с основания да вярваме, че той ще се върне отново. И как, между другото, ще обосновем подобна операция под прикритие?

Колегата й действително прекаляваше. Бяха изчерпали докрай тази следа, така че оттам нищо не можеше да се очаква.

— Някакви по-добри идеи?

Двамата се вторачиха един в друг. Измина сякаш цяла вечност. Тя не бе в състояние да предложи нищо друго — и той го знаеше. Вярно е, че Линда можеше лесно да се позове на по-високия си чин и автоматично да откаже, без да е длъжна да дава никакви обяснения. Но ако го направеше, все едно признаваше поражението си. В положението, в което се бе озовала, не можеше да си позволи да загърби нито едно предложение. А инстинктите на Козловски като детектив бяха пословично известни в управлението.

— Добре де, само гледай да е човек, когото никой няма да разпознае като наш!

Фин седеше в конферентната зала и напрегнато следеше напредващите със скоростта на охлюв показания на Антонио Макгуайър. Работата бе единственото, което му помагаше да съхрани разсъдъка си след убийството на Натали. При новите обстоятелства тя бе изгубила стойността си на основна житейска страст и се бе превърнала по-скоро в средство за разсейване от тормозещите го мисли, но пък той приветстваше това разсейване с отчаянието на удавник, хващащ се и за сламка. Сега Натали му липсваше още повече отпреди — много повече, отколкото бе очаквал. Въпреки известните различия помежду им, тя бе играла ролята на негова основна житейска опора.

И до ден-днешен продължаваше да се улавя, че по навик вдига телефона, за да й се обади — случваше му се през няколко часа. А когато в работата имаше нещо смешно, странно или възмутително, той инстинктивно се отправяше към нейния офис, без да си дава сметка, че тя вече не е там. Обикновено обаче продължаваше напред и минаваше покрай стаята й, която наскоро бе превърната в складово помещение — до есента, когато редиците на фирмата щяха да набъбнат с нова реколта безименни и безлични абсолвенти от университетите. Табелката с името й продължаваше да виси на вратата. Някак си не му се струваше редно, че не се бяха сетили да я свалят.

Добре че беше делото „Танъри“, което се оказа истинско чудовище. Никога досега адвокатите на „Хауъри“ не бяха заливани от подобни купища документи от държавната агенция, която следеше за изпълнението на програмата по вътрешната безопасност, и от самата компания „Хюрън Сикюрити“: от най-обикновени поръчки за доставка на стоки и формуляри за получаването им, до сложни планове, подготвяни за случаи от рода на ядрена или биологична атака. Делото беше на светлинни години от относително простичките престъпления с ценни книжа и корупционни практики, с които Фин бе свикнал да работи.