Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

— Господин Барнълк, не може да не сте забелязали, че в тази зала няма съдебни заседатели. Няма и журналисти, така че ви съветвам да запазите трогателното си слово за заключителната пледоария! А що се отнася до поведението на свидетеля по време на днешното снемане на показания, то е образцово! Той отговори на абсолютно всички ваши въпроси честно, без да се замисля и без да прави догадки! И още, конкретната информация, за която преди малко питахте, се съдържа в документите, които сме ви предоставили в отговор на вашите запитвания!

— Та вие ни предадохте цели две стаи с документи! Да не би да си мислите, че разполагаме с времето и ресурсите да ги четем всичките?! Ние не сме лъскава тузарска фирма като „Хауъри, Блек и Лонгбодъм“!

— В такъв случай не трябваше да изисквате от нашия клиент да ви предоставя толкова много документи! Освен това съвсем случайно ми е известно, че с таксите от обезщетението по случая с тютюневата компания, които получихте миналата година, съдружниците във вашата фирма са направили много повече пари, отколкото съдружниците в нашата, така че номерът „Давид срещу Голиат“ е неуместен, не мислите ли?!

Фред Барнълк го изгледа свирепо, обърна се към Макгуайър и продължи:

— Господин Макгуайър, каква на брой бе охраната на влаковете на 12 септември миналата година?

— Не съм напълно сигурен какъв точно бе броят им през въпросния ден. Но пък съм сигурен, че бих могъл да проверя. Трябва да е в някой от онези документи, които нашите адвокати предадоха на вашите хора.

Барнълк се опули срещу Макгуайър с такава злоба, която би била твърде обезпокоителна, ако не беше комична. Накрая се овладя и изрече:

— За днес изслушването на показанията приключи. Но държа да бъде вписано, че в най-добрия случай господин Фин не е успял да подготви добре свидетеля си, а в най-лошия — че го е подготвил да се държи така нарочно, за да възпрепятства разкриването на информация и да прикрие важна част от нея. И в двата случая обаче съм убеден, че той нарушава етичните норми на правосъдната система, поради което ние възнамеряваме да доведем поведението му на вниманието на съда!

— Господин Барнълк, можете да довеждате до вниманието на съда каквото си искате, разбира се — отвърна невъзмутимо Фин. — Но по мое мнение всеки съд ще отсъди, че единствената причина, поради която вие сте толкова разочарован, е фактът, че сте дошли тук неподготвен! Грешката, безспорно, не е нито моя, нито на моя клиент, но предполагам, че няма да е трудно да я обсъдим и със съдията. Във всеки случай ние повече няма да предоставим този свидетел на ваше разположение, освен ако съдът не се разпореди изрично за това. Вие разполагахте с пълната възможност да го разпитате и ние в никакъв случай няма да позволим безопасността на другите пътници да бъде застрашена, докато вие губите времето на хората, които са се нагърбили с изключително огромната отговорност по обществената охрана и безопасност!

Двамата с Макгуайър се изправиха, избутаха назад столовете си и се насочиха към вратата. Докато минаваше покрай Барнълк, президентът на „Хюрън Сикюрити“ се усмихна. Приведе се над превзетия адвокат и мечешката му дясна ръка се насочи към него. В един миг Фин си помисли, че клиентът му ще стовари юмрука си върху защитника. А подобно нещо би било доста трудно за обяснение — пред който и да е съдия, при каквито и да било обстоятелства. Барнълк очевидно се опасяваше от същото, защото се наклони, при което събори листовете с бележките си от масата и едва не падна.

Една тогава Фин проумя, че дланта на Макгуайър всъщност е разтворена и той възнамерява да стисне ръка на противниковия адвокат.

Като продължаваше да държи ръката си протегната, той се засмя и изрече:

— За мен беше истинско удоволствие да се запознаем!

Барнълк го погледна, постепенно идвайки на себе си. А след това колебливо протегна ръка и Макгуайър я стисна.

Докато все още си стискаха ръцете, Макгуайър се приведе и прошепна нещо в ухото му. А когато се изправи и се обърна към вратата, вече не се смееше — беше ухилен до уши. Фин надникна над рамото му и забеляза, че лицето на Фред Барнълк е пребледняло като платно.

Когато излязоха на улицата, Макгуайър вдигна ръка и спря такси. После се обърна към Фин.

— Благодаря ви от все сърце, адвокате! Мисля, че мина доста добре. Направо им скрихте шапката с тези документи!

Фин сведе поглед към ръката на клиента си, сякаш хипнотизиран от сцената, на която преди секунди беше станал свидетел горе в залата. Поколеба се за секунди, но все пак реши да попита: