Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

Работата по тях обикновено предполагаше по-малко документи и позоваването на много по-незначителни алинеи от закона, а спечелването им по традиция зависеше от откриването на конкретната стръв, на която кълве съответният състав от съдебни заседатели.

За разлика от тях случаят „Танъри“ налагаше внимание към всяка подробност, дори и най-незначителната. Фин доста бързо си даде сметка, че за да спечели и това дело, се налага да се превърне в истинска енциклопедия на фактите по него. Четеше и анализираше всеки документ, преглеждаше отново всяко свидетелско показание, дори си направи труда да посети още два пъти офисите на охранителната компания „Хюрън“. Но все още не беше сигурен, че усилията му се отплащат. Знаеше, че мозъкът му се справя далеч по-добре с обобщаващи теми, отколкото с подробности. И точно това бе втората причина, поради която Престън се бе спрял първоначално на Натали вместо на него.

„Тя е превъзходен анализатор и организатор на факти! Ти също си превъзходен пледиращ адвокат, но пък мениджърските ти умения в справянето с подробностите се равняват почти на нула!“ От тези думи Фин го заболя — още повече, защото знаеше, че шефът му е прав. А сега, когато вече нагази лично в това дело, усещаше, че с всеки изминал ден възхищението му пред уменията на Натали се увеличава все повече и повече.

Непрекъснато попадаше на някакви бележки, изпращани до нея. И точно когато си въобразяваше, че се е потопил напълно в материята и е забравил за мъката си, внезапно откриваше нещо, която тя бе надраскала в полето. И спомените пак го връхлитаха.

Клиентите също не улесняваха неща. По негово мнение това бе най-упоритата и най-объркваща група хора, които бе срещал. Възможно е това да е напълно нормално за охранителния бизнес, който по презумпция се крепи на потайността и дискретността, но пък създаваше редица затруднения. От две седмици не си беше вдигал главата от купчината с документи и въпреки това имаше усещането, че изобщо няма представа за какво е цялата суматоха.

Сред най-трудно управляемите беше самият Макгуайър. Оказа се хитро копеленце — много по-интелигентно, отколкото Фин го мислеше, а това прибавяше нова доза трудности към защитата на неговите показания. И сега, докато седеше на масата в залата, където се провеждаше предварителното изслушване по делото, адвокат Фин си даваше сметка, че битката, която му предстои, ще бъде ожесточена.

— Не си спомням — повтаряше отново Антонио Макгуайър. Очевидно бе научил урока на Фин перфектно — това беше най-малко двадесетият път, при който той демонстрираше невежество дори и по най-основни въпроси.

— Какво искате да кажете с това, че не си спомняте?

— Искам да кажа, че не си спомням — отговори преспокойно Макгуайър.

— Искате да кажете, че не си спомняте колко човека работят за вас, така ли?!

— Точно това искам да кажа.

— Добре де, ама не можете ли да ми дадете някаква поне груба цифра?

Тук вече се намеси Фин:

— Възразявам, господин Барнълк! Свидетелят не е дошъл, за да прави догадки. Единственото, което може да каже, е само онова, което му е лично известно! — После се обърна към клиента си и добави: — Ако знаете отговора на този въпрос, можете да отговорите!

Макгуайър вдигна очи към адвоката на ищците и заяви:

— Както вече изтъкнах, наистина не съм сигурен какъв е точният брой на хората, които работят за мен, а не бих желал да правя догадки!

Лицето на Барнълк придоби яркочервен цвят, който се открояваше приятно на фона на тъмносинята му риза.

— Господин Фин, позволете ми само да кажа, че това е най-отвратителното поведение за даване на свидетелски показания, с което съм се сблъсквал през двадесетгодишната си практика! Може би си въобразявате, че най-добрият начин да се справите с това дело е като ни изправите до стената, но ви предупреждавам, че се лъжете! При това жестоко! Моята клиентка и нейното семейство са жертви на американската война срещу тероризма и следователно имат право на отговори!

— Внимавайте какво говорите, господин Барнълк! — прекъсна го Фин. — Както изглежда, вие започвате да обвинявате терористите, които взривиха влака, а не моите клиенти, които сте дали под съд!

— Моята клиентка и семейството й са жертви на алчността на корпорациите, участващи във воденето на войната срещу тероризма — поправи се Барнълк, без дори да му мигне окото. — И следователно са герои! И бъдете сигурни, че те ще имат възможността да се насладят на своите петнадесет минути слава в съда, независимо от тактиките на измъкване, които се опитвате да ни прилагате!