Дэвид Хосп - Адвокат за милиони

— Да, точно така — отвърна той. — В общи линии всичко е вярно, освен че си прецакана. Казах ти, само за няколко дни е.

— За какво е вътре той?

— Кражба.

— Не думай, Шерлок, това му е занаятът. Какво е откраднал?

— Дрехи. — Той премълча за бельото. Помисли си дали да не й направи забележка да не ругае, но си каза, че не е негова работа.

— Дрехи? Какво, да не се е принизил вече до обикновен джебчия? Това изобщо углавно престъпление ли е?

— Дрехите са били доста скъпи.

— Значи със сигурност е углавно — заключи тя. На Фин му направи впечатление, че момичето е доста вещо в наказателното право, а това не беше нормално.

— Значи сигурно си доста добър адвокат, ако вярваш, че ще можеш да го измъкнеш. Той и преди е бил на топло, така че съдията едва ли ще се разчувства за него. Ако наистина си мислиш, че ще успееш, а не целиш само да си получиш хонорара, тогава трябва да си направо гений. — Забележително беше колко добре, въпреки възрастта си, тя владееше саркастичния и остър език.

— Защо не ме оставиш аз да се притеснявам за това — отвърна Фин. — Това ми е работата. — В интерес на истината той беше съгласен с нейната оценка, но не си го призна. — Така или иначе ще го пуснат под гаранция най-вероятно в сряда или в четвъртък. Времето ще мине по-бързо, ако ми кажеш името си.

— Сали.

— Сали? — повтори той. — Сали Мали?

— Какво да кажа? Майка ми е имала перверзно чувство за хумор.

— Това не е лошо.

— И кофти пристрастеност към наркотиците.

Той замълча за няколко секунди и си даде сметка, че връщане назад няма.

— Хубаво име. Сали Мали. — Опита се да го каже с чувство на уважение и почит, но ефектът беше точно обратен. Тя продължи да мълчи. — Знам едно място, където продават хубав сладолед — обади се той още след секунда. — Искаш ли да си вземем на път за апартамента ми?

— Предполагам, че нямаш собствени деца, Фин, така ли е?

Той неволно изскърца със зъби.

— Личи ли си?

— Само когато говориш?

— Още съм млад. Може би някой ден.

— На твое място не бих си правила труда. Децата са само допълнителна грижа и неприятности. Спомням си, когато майка ми ме остави при Девън. Физиономията му беше достатъчно красноречива. До този момент той дори не знаеше, че съм съществувала.

— Трябва да е било странно.

— Да кажем само, че „изненадан“ не е точната дума. Това се случи преди година и оттогава не сме виждали майка ми. Девън прави каквото може, но не е много подходящ за идеалния баща.

Сериозно ти казвам, сладоледът е много хубав — каза Фин след малко. Хвърли поглед към нея и му се стори, че момичето едва забележимо се усмихна.

— Добре — отвърна тя. — Сладолед става. Но гледай да е наистина много хубав.

— Повярвай ми.

Тя извърна глава и се загледа през страничното стъкло.

— Хубаво, ще ти повярвам — тихо изрече. Фин като че беше чувал тези думи и преди.

Ако не друго, жилището беше доста уютно. Сали метна сака на леглото в спалнята за гости. Много по-хубаво и уютно от дупките и бордеите, в които беше принудена да живее, докато майка й се беше отдала на гуляи. Но колкото и уютен да беше интериорът, тя отново беше срещу живота, което означаваше да не сваля гарда. Животът я беше научил, че трябва сама да се грижи за себе си, да не разчита на чужда помощ, защото никой не го беше грижа за нея.

Тя бръкна в сака и напипа познатия предмет. Не беше вадила плюшеното мече повече от година, а и беше прекалено голяма за такива играчки. Беше подарък от майка й за петия й рожден ден — един от малкото рождени дни, които майка й не беше забравила — и сърце не й даваше да го изхвърли. Държеше мечето на дъното на сака и само леко го погалваше, когато изпитваше нужда да го направи, но никога не го вадеше. Компромисът й се струваше разумен. А тя водеше живот, основаващ се на подозрение и компромиси.

— Добре ли ти е тук?

Гласът беше на адвоката на Девън — нейният благодетел за момента. Стори й се свестен, поне на пръв поглед. Но тя знаеше, че първите впечатления могат да заблуждават. Достатъчно мъже беше видяла през живота си, за да е наясно, че трябва да бъде предпазлива. Беше дребна за възрастта си, което използваше като предимство. Обличаше се в широки тениски и панталони. По-добре беше да не привлича внимание, защото това можеше да е опасно. В един справедлив и разумен свят само крехката й възраст щеше да е достатъчна защита от нежелани посегателства, но горчивият опит я беше научил, че светът не беше нито справедлив, нито разумен.