Дэвид Хосп - Адвокат за милиони

— Ти какво получи?

— Нищо. Не бих приел да взема пари дори и да ми бяха предложили. А те ми предложиха. Единственото, което получих, беше обещанието на Бългър, че след обира повече няма да пипа музея и че ще разгласи сред другите гангстери, че музеят е под негова протекция, така че никой повече да не дръзне да го обира. Мислех си, че с това неприятностите ми ще свършат.

— Но не свършиха.

— Не, не свършиха. След време Бългър дойде при мен и ми каза, че не може да продаде картините. Каза, че трябвало да ги скрие, и поиска да му помогна да ги съхрани, за да не ги повреди и за да не се намали стойността им.

— И ти му помогна.

— Разбира се — отвърна Бас с широко отворени очи. — Единственото по-лошо нещо от кражбата на картини е тяхното унищожение. Щом бяха защитени, винаги имаше шанс те да се върнат у дома си. Затова опънах платната и ги поставих в нови рамки. После му помогнах при изработването на сандъка, в който картините щяха да се запазят, докато лежаха скрити в онзи склад.

— После какво стана?

— Нищо. Нямаше нищо в следващите петнайсет години. Съумях да преодолея мъката и да загърбя случилото се в миналото. Казах си, че съм постъпил правилно и само така съм можел да опазя музея. Казах си, че госпожица Джак би одобрила това, което сторих за нея. Само празните рамки на стените ми напомняха за обира, но аз пак съумях да преживея загубата. И така беше допреди два месеца, когато чух, че някой предложил картините за продан. И преди се бяха появявали подобни слухове, но не като този път. Бакстър даде ясно да разбера, че офертата е съвсем реална. Когато преди шест месеца ми поставиха диагноза, аз написах бележка, в която посочих къде са картините, за да могат да ги намерят, когато умра. Мислех си, че в крайна сметка ще мога да оправя всичко. След като обаче се появи офертата за продажбата, плановете ми се разсеяха като дим и по всичко личеше, че картините отново ще бъдат изгубени за музея. Не можех да позволя това да се случи.

— И ги взе?

Бас кимна.

— Взех ги. Две нощи наблюдавах склада. Щом се убедих, че няма никой, влязох вътре с ключа, който ми беше дал Бългър. Проверих дали картините са невредими и ги взех. Преместването ми отне почти цяла нощ и усилието едва не ме уби, но успях.

— И после умряха още хора.

Възрастният мъж погледна виното си и на лицето му се изписа тъга.

— Така или иначе, господин Фин, много скоро ще се изправя пред далеч по-висш съд и не очаквам този съд да прояви към мен милост.

Фин остана неподвижно седнал няколко секунди. И двамата потънаха в мълчание. Той направи знак на сервитьора, че иска сметката.

— Един последен въпрос — каза Фин. — Защо не върнеш картините сега? Ще станеш герой.

Бас поклати глава.

— Ще бъда Юда. Аз съм стар и ми остава да живея малко. Единствената утеха, която имам, е музеят на госпожа Джак. Той е единственото нещо на света, което истински ме радваше. Ако се разкрие, че съм участвал в обира — че съм си мълчал през всичките тези години… Не, господин Фин, със сигурност няма да стана герой и не се съмнявам, че вече няма да съм добре дошъл в музея. В моя истински дом. Може да е егоистично от моя страна, но аз още съм убеден, че намеренията ми са били най-добри, и не съм готов да се откажа от това, което най-много обичам. Предвид малкото време, което ми остава, картините могат да бъдат върнати на музея и след смъртта ми. Не е ли така?

— Така е, но ще те мъчи съвестта.

— Ще ме мъчи. — Бас се наведе напред. — От твоята съвест, господин Фин, зависи какво ще кажеш на полицията.

Адвокатът извади двайсетачка от портфейла си и я остави на масата.

— Имаш ли завещание? — попита той.

Бас поклати глава.

— Не притежавам нищо ценно.

— Намини утре през кантората ми. Ще подготвя завещание, което да подпишеш.

— За картините ли си мислиш? За наградата? — попита Бас.

Фин кимна.

— Много добре. Предполагам, че ще имаш право на наградата, ако върнеш картините на музея.

— Нямам право на нищо, а и не бих взел наградата дори и да ми се полагаше. Ще завещаеш картините на момичето, за да може то да ги върне. Тя изгуби баща си. Ако някой заслужава да получи наградата, то това е тя.

Бас обмисли предложението.

— Ще стане ли така? Аз участвах в обира. Ако ги оставя на нея, тя ще може ли при това положение да получи наградата?

— Не знам, но ще помисля.

— Пет милиона долара за едно невръстно момиче. — Той подсвирна тихо. — Това са доста пари.

— Да — съгласи се Фин. — Дори не знам дали ще се съгласи да ги вземе. Тези картини убиха баща й. Може и да откаже наградата. Но решението ще е нейно.