Дэвид Хосп - Адвокат за милиони

Стоя пред стената доста дълго, дори изгуби чувството за време.

— Трудно е да се откъснеш оттук, нали?

Не беше забелязал или чул някой да влиза в залата, но веднага разпозна гласа.

— Да, трудно е — призна.

— Разбирам, може би дори повече от всеки друг.

Фин се обърна. Сам Бас седеше на същия стол, на който го бяха заварили Фин и Козловски, когато дойдоха тук за първи път. Сега старецът изглеждаше още по-зле. Беше отслабнал и ръкавите на протритото му сако висяха от раменете. Кожата му беше посивяла, а очите му бяха хлътнали още повече.

— Прочетох за вас във вестника — каза той. — Жалко, че нещата не завършиха с щастлив край.

— И аз — отвърна Фин.

— Бих дал всичко, за да върна картините в музея — на мястото, на което принадлежат. Където хората биха могли да им се наслаждават и възхищават.

— Едно момиче изгуби баща си. То също би дало всичко, за да си го върне.

Бас кимна.

— Четох за нея. Значи заради нея дойдохте тук? За да я спасите? Съжалявам за нея.

— Казва се Сали и тя е забележителна.

— Сигурен съм, че е така. — Старецът почеса гъстата си неколкодневна брада. — Видяхте ли ги? Видяхте ли картините? Във вестниците писаха, че били изчезнали отново, но че били в Чарлстън. Видяхте ли ги, преди да изчезнат?

Фин поклати глава.

— Жалко. Щяха много да ви харесат. — Той въздъхна. — Разбирам, че полицията не разполага с информация, която би довела до откриването им.

— Не. Или поне не искат да я разкрият. Аз имам собствена версия.

— Разбира се. Всички ние си имаме собствени версии.

— Ако не възразявате, искам да обсъдя моята версия с вас — каза Фин. Старецът се поколеба. Адвокатът погледна часовника си — наближаваше пет часът. — Музеят затваря скоро. Може да отидем да седнем някъде и да поговорим. Аз черпя.

Старецът изгледа изпитателно Фин, после кимна:

— Добре. Съгласен съм.

Придвижиха се пеша на север, по „Фенуей“, и намериха едно кафене на няколко пресечки от Бруклин Стрийт. Времето беше хубаво и те седнаха на маса отвън. Сервитьорът им донесе хляб и вода.

— Да ви предложа коктейл? — попита той.

— За мен бира — отвърна Фин и погледна към Бас:

— За теб?

— Аз имам здравословни проблеми. Лекарят ми забрани да пия.

— Съжалявам — каза Фин.

Старецът погледна към младия сервитьор.

— Донесете ми чаша шардоне.

Когато сервитьорът се отдалечи, Бас затвори очи и обърна лице към слънцето. Сега видът му беше по-мъртвешки, отколкото докато беше в затъмнената галерия на музея. Фин се запита откога ли не е излизал на чист въздух.

— Вие наслаждавате ли се на младостта си, господин Фин? — попита Бас със затворени очи.

— Имам и силни дни.

— Е, ако мога да ви дам някакъв съвет, той е да се наслаждавате и да се радвате на живота, докато сте млад. Защото годините минават бързо. Ако обичате нещо, посветете се изцяло на него. Ако го направите изпълнен с вяра и ентусиазъм, то тогава ще сте напълно щастлив.

Фин се замисли.

— И аз не знам какво обичам — отвърна.

Бас се засмя от сърце, сякаш беше чул най-смешния анекдот. Когато спря да се смее, каза:

— Помислете добре. Сигурен съм, че ще измислите нещо. — Той отвори очи и се наведе напред. — Казахте, че искате да обсъдите вашата версия за картините.

— Да. Аз… — В този момент сервитьорът им донесе питиетата, Фин се облегна назад и изчака сервитьорът да остави чашите на масата. Щом отново се отдалечи, понижи глас и продължи: — Аз исках да ви задам няколко въпроса за Пол Бакстър.

— За нашия славен директор? — Бас взе чашата с вино, доближи я до носа си, разклати я и вдиша с пълни дробове от аромата. — Вече не мога да пия — каза.

— Но продължавам да се наслаждавам на аромата на хубавото шардоне. Какво искате да знаете за Бакстър?

— Започнал е работа в музея около месец преди обира, така ли?

— Така.

— Какви бяха задълженията му тогава?

Бас сложи ръце в скута си.

— И тогава беше директор, отговаряше за целия музей.

— Да, знам, но какво точно обхващаха задълженията му?

Събеседникът му се замисли.

— Обхващаше всичко. Отговаряше за опазването на музея и експонатите, за поддръжката на сградата.

— А за поддръжката на самите експонати?

— И за това, разбира се. Имаше помощници и уредник, но в крайна сметка той отговаряше за целостта и състоянието на всички експонати в музея.

— А охраната?

Бас кимна.

— И за охраната. След обира нареди кардинална проверка и промяна на системата за охрана. Бяха монтирани нови аларми и бяха въведени нови процедури за пазачите. Положи всички грижи, за да не може никога повече да бъде извършен обир в музея.