Дэвид Хосп - Адвокат за милиони

Бяха само четиримата, Фин беше кум, а Сали — шаферка. Служителката, млада жена, която работеше в общината, беше самото олицетворение на спокойствието. Тя държеше ламиниран списък пред себе си и задаваше въпроси, както телефонистка свързва телефонни абонати. Докато отмяташе един по един реквизитите, необходими за провеждането на церемонията, която имаше за цел да свърже в един съюз живота на двамата души пред нея, Фин не можа да се удържи и си представи как с нейния глас се произнасят думите, които беше чувал хиляди пъти: „За английски език натиснете едно; пара еспаньол апрейте дос аора…“

Това нямаше голямо значение. В интерес на истината щатът нямаше правомощията да свърже Лиса и Коз в брачен съюз. Те сами си го бяха решили. Дали този съюз беше благословен, провъзгласен от църквата или законово обвързващ, бяха обстоятелства от втори план. Ако двамата успееха да запазят връзката си здрава, другото щеше да се нареди от само себе си. Ако ли не, никой лист хартия — нито дори този, подписан от служителката на бостънската община — нямаше да им помогне.

Когато прочетоха въпросите и прозвучаха отговорите, жената каза:

— Това е. Платете петдесет долара и вече сте женени.

Козловски и Лиса се спогледаха.

— Не трябва ли да целуна булката? — попита той.

Служителката сви рамене.

— Щом платите петдесет долара, целунете я, ако искате.

Фин бръкна в джоба, извади три двайсетдоларови банкноти и ги подаде на жената.

— Ето, вземете — каза. — Задръжте рестото.

Тя взе парите и подпечата някакъв формуляр.

— Искате ли касова бележка?

Фин поклати глава.

— Сега мога ли? — попита Козловски.

— Да, можете — отвърна жената.

Козловски и Лиса се наведоха един към друг. И двамата се чувстваха малко неловко за целувката, въпреки че живееха заедно вече повече от година. Дали нещата не се бяха променили? Дали щяха да издържат да живеят заедно? Щом устните на двамата се докоснаха, Фин видя как те се успокоиха и сякаш се сляха в едно. Цялото напрежение и неловкост изчезнаха.

Служителката си тръгна още преди целувката да е свършила.

— Поздравявам ви — каза Фин.

— Благодаря — отвърна Лиса.

Те се качиха на ескалатора. Интериорът на сградата създаваше усещането за уют и комфорт. Когато стигнаха първия етаж, Лиса се сепна.

— Мамка му, забравих долу брачното свидетелство. — Тя погледна към Фин. — Ела с мен.

— Добре. Сега се връщам — каза той на Сали.

— Ще чакам тук.

Докато отново слизаха с ескалатора, Лиса каза:

— Тя като че се държи добре.

Фин кимна.

— И аз така мисля. Има си добри и лоши периоди. Добрите преобладават засега.

— Радвам се да го чуя. А ти как се справяш?

Козловски стоеше в огромното фоайе на Сити Хол и чакаше Фин и жена си. „Жена ми“, помисли си. Сега осъзна реалността. Беше се отказал от мисълта да се ожени още преди години. Казваше си, че вече е минал възрастта, на която би могъл да се влюби. Оказа се, че е грешал.

Момичето също чакаше на около метър от него и го гледаше. Той се опита да избегне погледа й, но му беше трудно. Запита се защо ли го зяпа така. Неволно се усмихна.

— Какво има? — попита я той.

— Нищо — отвърна тя. — Не знаех, че можеш да се усмихваш.

— Аз не се смея често.

— И аз. Трябва обаче да го правиш по-често. Така се придава чар на белега ти.

Той изсумтя. След малко я попита:

— Ти как я караш?

— Добре.

— Фин добре ли се държи с теб? Имаш ли достатъчно за ядене?

— Той е свестен. Не ми прилича на перверзник.

— Доста висока оценка.

— Не исках да прозвучи така. Добър е, но е малко странен.

— И как е?

Тя се замисли.

— Преди никога не съм имала нормален живот и не съм свикнала.

Той я изгледа. Облечена беше в рокля, но на краката си още носеше тежките черни кубинки. Въпреки това за първи път я виждаше в нещо различно от памучни фланели.

— Ще се оправиш — каза Козловски.

— Мислиш ли?

Той кимна.

— Обикновено имам нюх за тези неща. Ако си в обкръжението на подходящите хора, всичко друго се нарежда.

— Ти също ще се оправиш.

— Мислиш ли?

Тя кимна.

— Само не забравяй да сваляш капака на тоалетната чиния. Девън така и не се научи. На няколко пъти за малко щях да падна вътре. Казваше, че е прекалено стар да се променя. Не бъди като него. Не бъди прекалено стар да се променяш. Ако постоянно държиш капака вдигнат, ще я изгубиш.

— Благодаря, ще го запомня.

Тя погледна към ескалатора, за да види дали Фин и Лиса не се връщат. Отначало той беше против Фин да я остави да живее при него, докато реши какво да правят. Сега обаче си помисли, че така ще е по-добре за нея.