Майк Лосон - Двойни игри

Пит Долтън беше почти сигурен, че няма да се стигне дотам. Никога досега не се беше случвало. Очакваше, че в рамките на следващите 2–3 минути онзи тъпак от Стафорд ще включи радиостанцията си, ще повтори десетина пъти „Мамка му, извинете ме“ и ще побърза да поеме по правилния курс. А Долтън ще получи заповед да се прибере в базата, преди да се е позабавлявал.

Нарушения на ИЗПО се случваха най-малко два-три пъти в седмицата, а Долтън имаше три случая в рамките на едно-единствено дежурство. Тъпаците, които не можеха да разчетат картите и компаса и летяха с изключени радиостанции, обикновено изпадаха в ужас, когато двойката Ф-16 пресичаше пътя им с 1000 километра в час.

— Ловджийката вика Ястребите. Нарушителят все още не отговаря. Поемете по вектор 320/30. Прихванете и идентифицирайте. „Студени носове“.

Ловджийката беше кодовото име на полковника, отговарящ за североизточния сектор на противовъздушната отбрана, който командваше и двойката патрулиращи изтребители. Пит Долтън беше Ястреб-1, а Ястреб-2 беше колегата му майор Джеф Фийлдс.

Вектор 320/30 означаваше, че нарушителят се намира на 320 градуса и на 48 километра от тях, а зад фразата „студени носове“ се криеше заповедта за прихващане без заредени оръжия. Което си беше чист късмет за онзи идиот.

— Ястреб-1 до Ловджийката. Разбрано. Преминаваме към прихващане.

Неидентифицираният летателен апарат се намираше на трийсет и осем километра и четиринайсет минути от Вашингтон.

Долтън го хвана на радара, а минута по-късно и го видя — малка точица в небето. Двамата с Фийлдс се насочиха право към него. На километър от целта, която би трябвало да ги види, Долтън се отклони надясно, а Фийлдс — наляво. Профучаха от двете страни на малкия самолет, на стотина метра от крилата му. Долтън погледна през рамо и видя как малката машина се разтърси от въздушната вълна на изтребителите. Онзи, който го управлява, положително се е напикал от страх, помисли си той.

Направиха високи лупинги и се върнаха обратно, намалявайки скоростта.

Нарушителят се намираше на трийсет и два километра и дванайсет минути от Вашингтон.

— Ястреб-1 до Ловджийката. Нарушителят е „Чесна 150“, номер на корпуса N3459J. Повтарям: N3459J.

— Разбрано, Ястреб-1. Опитайте контакт.

— Разбрано, да опитаме контакт.

Долтън превключи честотите на радиостанцията си.

— Чесна 3459, Чесна 3459. Тук е Въздушната национална гвардия. Отговорете! Наближавате забранена за полети зона! Отговорете!

Никакъв отговор. По дяволите!

— Чесна 3459, отговорете! В противен случай ще открием огън! Отговорете! Вече навлизате в забранената зона!

Нищо. Беше възможно радиостанцията на частния самолет да е повредена. Пилотът можеше да е в безсъзнание и машината да лети без управление. Това се беше случвало и преди, но не толкова близо до столицата.

— Тук Ястреб-1 до Ловджийката. Чесна 3459 не отговаря. Преминавам на визуално наблюдение.

— Прието, Ястреб-1. Потвърждавам маневрата.

Партньорът му остана зад малкия самолет, а Долтън се изравни с него. Върхът на крилото му беше на петнайсетина метра от другата машина. Размаха дясната си ръка, но пилотът гледаше напред, без да му обръща внимание. Приличаше на човек, изпаднал в транс.

Пресвети Боже, тоя тип прилича на арабин! — стресна се Долтън.

Нарушителят беше на двайсет и седем километра и на десет минути от Вашингтон.

— Тук Ястреб-1. Чесна 3459 не отговаря. Пилотът избягва визуален контакт.

— Екипът да изстреля сигнални ракети! — долетя отговорът на Ловджийката.

Долтън и колегата му се стрелнаха напред, направиха остро преобръщане и се понесоха срещу нарушителя. Тази маневра я тренираха по десет пъти месечно. Всеки от тях изстреля по две сигнални ракети, които профучаха на два-три метра от кабината на малкия самолет. Изключено беше пилотът да не ги види, да не говорим за двата Ф-16, които се носеха право срещу него.

Но той продължаваше напред, без да променя курса си.

До Вашингтон оставаха шестнайсет километра, или шест минути полет.

Долтън направи завой и отново се изравни с чесната. Разклати криле и махна с ръка, за да привлече вниманието на пилота. Никакъв отговор. Мръсникът си седеше зад щурвала, сякаш издялан от камък. Долтън посегна към арматурното табло, после рязко отдръпна ръката си. Мамка му! Носът на малкия самолет изведнъж се наведе надолу, поемайки курс към един от подходите за кацане на летище „Роналд Рейгън“. Намерението му беше да го пресече по диагонал и да прелети над Потомак. А после… Долтън прехапа устни.