Майк Лосон - Двойни игри

Махоуни се изкиска.

Лайънъл — мъж, надхвърлил шейсет, който бе съдия на мача на доброволни начала, мрачно се втренчи в жената и в ухиления Махоуни.

— Какво ме зяпаш, бе? — изкрещя жената. — Ако не зяпаш жените по трибуните, сигурно щеше да видиш, че онзи играч беше в засада!

Махоуни доволно се отпусна на мястото си. Много обичаше да подклажда скандали.

— Мейвис твърди, че заседанието трябвало да започне преди половин час — обади се Демарко.

— Уф! — сбърчи нос Махоуни, но все пак се изправи и неохотно тръгна към изхода. На половината път спря и се обърна към едрата жена: — Хей, имате ли някакъв фонд за екипи на малките?

— Имаме — кимна жената и подозрително го изгледа. Явно не беше сигурна какво ще последва.

— Тогава вземете това — рече Махоуни и тикна в ръцете й плика на мистър Борн. — Купете им нови фланелки и футболни обувки — от онези, с гумените бутони, за да не се пързалят по терена.

Двата Ф-16 „Фолкън“ стремително набираха скорост по пистата за излитане на военновъздушната база „Андрюс“.

Пит Долтън, или по-скоро подполковник Долтън, живееше за тези мигове. Да управлява въоръжен до зъби изтребител на Американските военновъздушни сили беше най-страхотното преживяване на света.

До Деня на благодарността оставаше само една седмица. Долтън и пилотът на втория изтребител седяха в караваната за дежурните пилоти и псуваха лошия си късмет да дават наряд по време на празника. Всъщност на Долтън не му пукаше от този факт. После прозвуча аларменият сигнал, двамата изскочиха от караваната и пет минути по-късно вече форсираха двигателите.

Запознаха ги със задачата, докато набираха височина над Вашингтон. Някакъв идиот току-що беше излетял с малка и бавна машина от летището в Стафорд, щата Вирджиния. В момента бил на височина хиляда метра и поддържал скорост от осемдесет и шест възела, или около сто и шейсет километра в час. Известно време летял на юг, след което обърнал на североизток и навлязъл във външната зона, без да отговаря на въздушния контрол на летище „Дълес“.

Въздушното пространство над американската столица се охранява от две зони — външна и вътрешна. Външната представлява неправилна елипса, простираща се на петдесет до осемдесет километра от паметника на Джордж Уошингтън. Тя носи наименованието ИЗПО, или „Идентификационна зона на противовъздушната отбрана“. При навлизането в нея всеки пилот е длъжен да се идентифицира с помощта на действащ транспондер, който автоматично изпраща данните за самолета, като в същото време трябва да поддържа постоянна двустранна връзка с Федералното управление на авиацията. Втората зона, наречена вътрешна, е абсолютно забранена за полети. Тя представлява идеален кръг, простиращ се на трийсет километра от паметника на Уошингтън. В нея могат да влизат само самолети със специално разрешение плюс самолети на гражданските авиокомпании, излитащи или кацащи на летище „Роналд Рейгън“.

Въпросният глупак не се идентифицирал, транспондерът му бил дефектен или изключен, а самият той не отговарял на сигналите на ФУА. Иначе казано, поведението му било абсолютно погрешно. Дълга поредица от събития започват да се случват в момента, в който неидентифициран самолет навлезе на повече от три километра в ИЗПО — тоест на петдесет и пет километра или двайсет минути от правителствените сгради в окръг Колумбия.

Полковник от военновъздушните сили в Рим, щата Ню Йорк, командир от Обединеното командване за аерокосмическа отбрана на Северна Америка (НОРАД), моментално вдигна под тревога двойката Ф-16 от базата „Андрюс“; отряд хеликоптери „Блекхоук“ под командата на Министерството на вътрешната сигурност излетяха от летище „Роналд Рейгън“; алармирани бяха Сикрет Сървис и градската полиция на Вашингтон, чиято задача беше да подготвят евакуацията на Белия дом, Капитолия и Върховния съд; под тревога бяха вдигнати и специалните части, въоръжени с ракети земя-въздух, разпръснати на различни места в града.

В същото време лично бяха алармирани четирима високопоставени държавни служители: министърът на отбраната и неговият заместник; командващият НОРАД — адмирал от военноморските сили със седалище военновъздушната база „Питърсън“ в щата Колорадо; и накрая, един генерал-майор от военновъздушната база „Тиндал“ във Флорида, отговарящ за операциите на НОРАД над континенталната част на Съединените щати. Четиримата мъже бяха алармирани, тъй като са специално упълномощени от президента на САЩ да свалят всеки самолет, навлязъл в забранената за полети зона над столицата.