Майк Лосон - Двойни игри

Купи му шарени дрешки — от онези, които носят момчетата на неговите години. Фланелка с логото на един от местните спортни клубове, торбести джинси и маратонки. След това го накара да обърне бейзболната си шапка с козирката назад, огледа го и избухна в смях. Момчето също се разсмя — нещо, което се случваше много рядко.

— Не е нужно да се промъкваш — предупреди го той. — Не е нужно да се държиш като човек, който се готви да изпълни специална задача. Бъди обикновено момче — хвърляй камъни, ритай празни бирени кутийки, удряй с пръчка по оградата… С две думи, дръж се като хлапе, което се мотае безцелно.

При последното посещение извадиха късмета да попаднат на бездомно куче, което той върза с помощта на колана си. Така момчето се престори, че разхожда домашния си любимец покрай оградата на рафинерията, докато търсеше къде да скрие бомбите.

— Значи се интересуваш от Джубал Пю, а? — попита Патси Хол, служител от среден ранг в АБН, която според Бари Кинг бе най-големият експерт по дейността на Пю. Патси беше надхвърлила четирийсет, със ситни бръчици около умните кафяви очи. Имаше дребно стройно тяло, а тъмната й коса беше подстригана късо. Носеше пепелявосив костюм с панталон, бяла блуза и голям кобур на колана. Пистолетът беше прекалено голям за нея и ръкохватката опираше чак в ребрата й.

Две минути в компанията на Хол бяха достатъчни, за да стане ясно, че тя е умна, твърда, упорита и самоуверена жена. Демарко не се съмняваше, че мъжете, които работеха за нея, отлично знаеха кой е шефът, а повечето от тях, които имаха поне малко мозък в главата, бяха наясно, че тя заслужаваше да бъде шеф.

— Джубал Пю обича да…

— Що за име е това Джубал? — прекъсна я Демарко.

— Пълното му име е Джубал Ърли Пю, кръстен е на онзи генерал от армията на Конфедерацията, който… Всъщност няма значение. Във всеки случай Джубал обича да се кичи със стара широкопола шапка и се бръсне веднъж седмично. През лятото ходи с гащеризон, без риза и бос. Говори безкрайно бавно, сякаш никога няма да свърши изречението, което е започнал. На пръв поглед ще го вземеш за брат на онзи, дето свири на банджо в „Избавление“, но ще сбъркаш…

Пю продава метамфетамин и е един от петте най-големи наркодилъри във Вирджиния. Територията му включва части от Западна Вирджиния, Мериленд и Пенсилвания. Знам със сигурност, че за да я държи под контрол, е убивал хора, палил е къщи и е заплашвал свидетели. Но въпреки това не съм получила възможност дори да го арестувам, да не говорим за някакви официални обвинения. Вече пет години съм по петите му, но…

Хол намести кобура, който явно притискаше ребрата й.

— Джубал е завършил едва десети клас — продължи тя. — Започва бизнеса си с четири хектара земя и една каравана, произведена през петдесет и шеста, които наследява от баща си. Днес е собственик на сто и шейсет хектара, повечето от които са ябълкови градини, няколко бензиностанции, цех за ауспуси и цех за сайдер. Чрез бизнеса пере парите, спечелени от наркотици. Не е гений, но знае каквото му е нужно. Разполага с добър счетоводител, който го пази от данъчните, а законният му бизнес се ръководи от добър мениджър. Макар че няма нищо общо със стипендиант на „Роудс“, той наема компетентни хора, които притиска жестоко, за да не го прецакат.

— Да не би да е и лидер на някоя фракция, защитаваща превъзходството на белите? — попита Демарко.

— Позна — усмихна се Хол. — Джубал е водач на група, наричаща себе си „Америка преди всичко“. Но знаеш ли защо? Заради пари, естествено. Неговата милиция, клуб или дявол знае какво никога не се събира, но в нея членуват над триста души, които плащат членски внос. Джубал е наел някакъв хлапак от университета „Шенандоа“, който му е направил уебсайт и редовно публикува в него разни глупости на тема завладяването на Америка от чернокожите и латиносите. Оказва се, че тези идеи се подкрепят от шепа идиоти, които всеки месец му правят дарения. Малки суми, но чиста печалба. Сайтът му струва двеста долара, но годишните приходи от него са няколко хиляди. Тази страна е пълна с откачалки.

— А защо не успяваш да го заковеш?

— Знаеш ли нещо за метамфетамина? — отвърна с въпрос Хол.

— Не.

— Е, в такъв случай ще трябва да ти обясня някои неща.

Метамфетаминът е вещество, към което се привиква бързо и което нанася опустошителни поражения на човешкия организъм. Редовните потребители изглеждат с двайсет години по-стари от възрастта си, с изпопадали зъби и покрити с гнойни рани лица. Там, където дрогата е широко разпространена, се наблюдава висок ръст на престъпността — най-вече на кражбите и убийствата.