Майк Лосон - Двойни игри

В крайна сметка аз знам доста неща: че този човек внася ефедрин; че някъде в рамките на имота му има действаща лаборатория за метамфетамин; че се занимава с още куп незаконни дейности. Но няма как да го пипна. Разбира се, това не означава, че съм безсилна. Рано или късно ще го пипна! Готова съм да се закълна в това!

Демарко я попита и за Дони Крей. Тя знаеше, че е мъртъв, но нямаше представа за отпечатъка от палеца му, открит в къщата на Реза Зариф.

— Сериозно ли говориш?!

— Напълно — кимна Демарко и я запозна с теорията, на ФБР, според която Крей е продал на Реза оръжието, с което е било избито семейството му.

— Възможно е — промълви Патси Хол. — Преди да започне работа при Джубал, Дони действително се е занимавал с подобна дейност. Но въпреки това съм изненадана. Пю държи хората си изкъсо и едва ли би позволил на Дони да върши неща, които биха му създали проблеми.

— Същото твърди и Бари Кинг — кимна Демарко. — Не нека ти задам един малко странен въпрос: мислиш ли, че Джубал Пю би се забъркал в станалите напоследък терористични нападения?

— Какво говориш, по дяволите? — учудено го погледна Хол.

Демарко нямаше особено желание да сподели мислите си с нея. Тя в крайна сметка беше федерален агент и съвсем нормално би било да подкрепи версията на ФБР, а не неговата. Все пак се реши на това, вероятно защото тази жена му вдъхваше доверие. Сподели подозренията си, свързани с Роли и терористичното нападение срещу Капитолия, изтъкна поредицата от несъответствия и най-вече своя отказ да приеме, че Реза Зариф бе избил собственото си семейство.

— Въпросът ми е дали Пю е в състояние да заплаши семейството на Реза със смърт, за да го принуди да разбие самолета си в Белия дом.

Тези думи прозвучаха странно дори в собствената му уста.

— По политически причини — не! — отсече Хол. — На Джубал изобщо не му пука за политиката. Но за пари би го направил. За пари той е готов на всичко, но… Просто не мога да си го представя в подобна роля. Няма как да не е отчел факта, че подире му ще хукнат ФБР, Министерството на вътрешната сигурност и бог знае колко още федерални агенции. Искам да кажа, че аз може и да не получа възможност да го притисна, но момчетата, за които споменах, със сигурност ще имат тези правомощия. Джубал не би се забъркал с терористи, защото наградата за това не е кой знае колко голяма.

— Но кой би могъл да му предложи пари?

— Хей, това си е твоя теория, а не моя — засмя се Хол.

Демарко помълча известно време, после въздъхна.

— Има и още нещо… Бомбата на онзи шофьор на такси не избухна. Според експертите на ФБР това се дължало на някаква откачена жичка, но аз се съмнявам, че бомбаджиите на Ал Кайда биха допуснали толкова наивна грешка. Тя много повече приляга на хора от сорта на Пю.

— Мисля, че нямаш никакви основания да подозираш Пю в тероризъм — решително тръсна глава Хол. — Имам неоспорими доказателства, че е палил лаборатории на конкуренцията, но просто не го виждам да изработва бомба от C-4, свързана с ключа на мъртвеца. Не, подобни технологии са чужди на Джубал. Той винаги е предпочитал бутилка бензин и запален парцал.

Първата поправка на Конституцията гласи, че църквата е независима от държавата, но паството винаги се вслушва в това, което проповядват свещениците, и гласува според него. По тази причина Махоуни също се вслушваше в думите на свещениците. Този път му се обади не някой друг, а самият кардинал Патрик Маки, който оглавяваше бостънската архиепископия.

Кардиналът искаше да обсъдят наскоро внесения в Камарата законопроект за здравното осигуряване. Католическата църква беше пуснала пипалата си в редица болници в района на Бостън, чиято печалба можеше да бъде засегната от новия закон. Затова Маки искаше председателят да бъде наясно с неговите виждания. Разбира се, в качеството си на духовно лице, кардиналът вярваше в безкористното лечение на болните и подпомагането на бедните, но това трябваше да става чрез частни дарения, а не за сметка на фондовете, финансиращи другите църковни начинания.

Махоуни благодари за обаждането и увери кардинала, че в близко бъдеще благопристойният град Бостън ще бъде посетен от човек на име Демарко. Кардиналът прекрасно разбра какво има предвид Махоуни и отвърна, че ще отслужи специална литургия за своя любим политик.

Махоуни набра номера на шефа на канцеларията си с намерението да обсъдят проблемите на Маки. Този човек — гениален комбинатор на име Пери Уолас, щеше да прецени дали могат да направят нещо за високопоставения духовник. А в случай че не направеха нищо — да представи нещата така, че вината да не е на Махоуни. Но още преди да натисне бутона за вътрешна връзка, Уолас цъфна в кабинета му.