— От опит знам, че въпросът за наличието или отсъствието на конспирация е въпрос на гледна точка — рече Ема. — Ако група хора вършат нещо, което ни харесва, ние го наричаме „добре организирана работа“. Но ако това нещо не ни харесва, веднага му лепваме етикета „конспирация“.
— Моля?
— Ще ти дам пример: да речем, че градският съвет на Дърт Уотър решава да събори къщата на баба Джоунс, за да изгради на нейно място удобен изход от магистралата към местния мол. Това решение е конспирация в очите на близките на баба Джоунс, но за всички останали жители на Дърт Уотър градският съвет си върши добре работата, защото ще улесни достъпа до мола, ще увеличи продажбите и ще донесе допълнителни приходи на общината.
— Ясно, Ема — кимна Демарко. — Конспирацията е въпрос на гледна точка. Но тук не става въпрос за имота на някаква баба и изход от магистралата.
— А за какво?
— Подозирам, че Реза Зариф се е опитал да разбие самолет в Белия дом, тъй като някой го е заплашил, че ако не го направи, съпругата и децата му ще бъдат избити. След което… хммм, лошите все пак са ликвидирали семейството му.
Ема умееше да прави две неща, за които Демарко искрено й завиждаше: да повдига само едната си вежда и да свири през зъби, когато й трябва такси. Сега прибягна до първото, с лявата вежда.
— А какво те кара да мислиш, че мистър Зариф не е постъпил точно така, както пишат вестниците и както твърди ФБР? — попита тя.
Демарко обясни. Според версията на ФБР Реза просто се е пречупил под натиска на поредицата от неприятности и е решил да извърши ирационален терористичен акт, за да привлече вниманието на обществеността към проблемите на мюсюлманите. Въпросът е там, че нито Махоуни, нито някой, който е познавал Реза отблизо, смятаха, че той е бил способен на такова нещо. Още по-малко пък да убие съпругата си и двете си невръстни деца.
— Затова се питам дали някой не му е заповядал да извърши терористичния акт, държейки на мушка близките му — приключи с въздишка Демарко. — Според мен той би го направил, ако е бил убеден, че така ще ги спаси. Бил е опитен пилот и си е давал ясна сметка, че ще го свалят, преди да забие самолета в Белия дом. Искам да кажа, че би могъл да извърши самоубийство, за да спаси семейството си — особено след като е бил наясно, че няма да причини зло на други хора, а още по-малко на президента.
— Но какво те кара да мислиш, че някой е опрял дуло в главите на децата му? — попита Ема.
— Две неща. Първото вече ти го казах. Аз съм дълбоко убеден, че той би се решил на подобен акт само ако е бил принуден.
— Доста слабичко като аргумент — поклати глава Ема.
— Второто е един отпечатък върху кутията с патрони.
Демарко й каза как са открили отпечатък на Дони Крей върху кутията с патрони, с които било избито семейството на Реза Зариф, и обяснението на ФБР за този отпечатък.
— Те смятат, че онзи тъпак Крей просто е продал незаконно оръжие на Реза. Но има и още една версия — че същият Крей е бил в къщата му.
— Какъв би бил мотивът на Крей?
— Не знам — сви рамене Демарко.
— А какво ще кажеш за онзи другия, който направи опит да отвлече самолета? — присви очи Ема. — И него ли са го принудили?
— Не знам — повтори с нарастваща неловкост Демарко.
После обясни, че разпитът на съпругата на Юсеф Халид бе преминал доста трудно, тъй като тя не знаела английски. Но нищо не показвало, че е била заплашвана или притискана.
— Глупости, Джо — спокойно отбеляза Ема, очевидно слабо впечатлена от логиката му.
— Знам — призна с въздишка той. — Но това, което в действителност ме кара да подозирам заговор, не е нито Реза Зариф, нито Юсеф Халид, а онзи шофьор на такси, който направи опит да проникне в Капитолия с блокчета заряд C-4, прикрепени върху гърдите му.
Мустафа Ахмед бе пристигнал преди трийсет години от Пакистан, а преди двайсет бе получил американско гражданство. Според пресата той никога не бе членувал в политически организации, рядко се бе появявал и в кварталната джамия. Интересите му се ограничавали в областта на футбола. Бе закупил скъп кабелен пакет, за да може да гледа международни мачове от всички краища на света, три пъти си бе вземал отпуск, за да присъства на световни първенства. Никога не се бе женил, но имаше голямо семейство — трима братовчеди и цял куп племенници, които глезел безобразно.
След опита за взривяване на бомба в Капитолия от ФБР обискирали дома му и открили папка със специализирана литература — главно свалени от интернет памфлети, статии и книги, подкрепящи каузите на радикалния ислям. Приятелите и членовете на семейството му категорично заявили, че никога досега не са виждали подобна литература, нито пък са чували Мустафа да подкрепя политиката на терористи от Ал Кайда. Те единодушно твърдели, че той се е интересувал само от футбол и нямал нищо общо с политиката.
Читать дальше