Майк Лосон - Двойни игри

— Какво ми гарантира, че Линкълн няма да ми види сметката, след като чуе офертата? — беше поредният му въпрос.

— Може и да се опита — кимна тя. — Но две обстоятелства са в твоя полза. Първо, Линкълн трябва да те намери. Не забравяй, че си в Програмата за защита на свидетели.

— Да, ама въпреки това ти ме откри.

— Но за разлика от него аз работя за правителството.

— Кое е второто? — попита Пю.

— Ще ползвам услугите на екип от частни охранители. Те няма да му позволят да те убие. Ще им кажа, че са наети по Програмата за защита на свидетели, за да те пазят. До скоро и през ум не би ми минало да кажа подобно нещо, но твоят живот изведнъж стана много важен за мен. Това ми напомня и още нещо: мислех да платя на охранителната фирма от четирите милиона, които ще вземем от Линкълн. Сега това ми се струва глупаво и смятам, че трябва да му поискаме двеста и петдесет бона отгоре. Той може да си ги позволи.

— Но защо съм ти аз? — внимателно я изгледа Пю. — Защо просто не му изпратиш снимката и не кажеш, че си я взела от мен?

— Не, не, трябваш ми — поклати глава Патси. — Само снимката не представлява заплаха за Линкълн. Тя трябва да бъде придружена от заплахата на твоите показания. Което означава, че ти трябва да говориш с него. Ще му кажеш, че докато той си живее царски в Кий Уест, ти си принуден да гниеш в скапана каравана някъде из Монтана. И че това никак не ти харесва.

Патси добави, че Линкълн се намира под непрекъснатото наблюдение на ФБР и затова Пю трябва да му изпрати по куриер мобилен телефон за еднократна употреба и снимката от ресторанта. Агентите на Бюрото вероятно подслушват мобилните му телефони и проверяват пощата му, но няма как да предотвратят предаването на пакет от куриер на „Федерал Експрес“.

— Линкълн е изобретателен и положително ще намери начин да ти се обади — каза тя. — А когато го направи, ти ще трябва да го убедиш, че работата е сериозна.

Пю мълчаливо отпи от бирата си, обмисляйки чутото. В един момент очевидно стигна до някакво заключение, защото кимна, запали цигара и се загледа в гърдите на Патси.

— Какво ще кажеш да си вземем един стек от шест кутийки и да се върнем в караваната? — попита той и я дари с поглед, който според него сигурно беше изкусителен.

— Дръж се сериозно, Джубал — сряза го Патси. — По-лесно ще се навия на секс с краставица, отколкото с теб. Казвай сега — участваш ли, или не?

Хол не изпитваше никакви угризения за играта, в която въвличаше Пю. Вероятно би трябвало, но не изпитваше нищо. Планът на Ема не включваше изнудването на Линкълн, нито използването на фалшивата снимка, за да бъде арестуван.

Планът на Ема предвиждаше Линкълн да бъде арестуван за убийството на Джубал Пю.

Преди половин час Оливър Линкълн се обади на Пю, а в момента седеше на верандата и пиеше шампанско. Не празнуваше нищо, просто обичаше шампанското. Очите му бяха заковани в снимката, която беше получил същата сутрин. На нея той седеше в компанията на Пю в онова заведение в Уинчестър.

Едно от качествата, с които се гордееше, беше способността му да запазва самообладание. Когато нещата се объркваха, Оливър Линкълн не ругаеше, не крещеше, не риташе столове и не преобръщаше маси. Нито пък губеше разсъдъка си (а и чувството си за хумор), независимо от сложността на задачата, от промените в последната минута, от силния натиск, на който го подлагаха властите. Но в момента наистина беше бесен. Това… това искане на Пю му дойде прекалено много.

Недодяланият селяндур съсипваше живота му. Снимката, която бе направил, беше достатъчна, за да го превърне в главен заподозрян в организирането на последните терористични атаки. Добрата новина беше, че оригиналната снимка на Пю не се бе оказала достатъчна, за да го арестуват. Лошата новина беше, че разследването буквално го разнищи. Красивият му дом беше обърнат с главата надолу, хонорарите на адвокатите до момента надхвърляха триста хиляди долара, а непрестанното наблюдение, под което беше поставен, не му позволяваше да започне нов доходен бизнес. Току-що отказа една изключително изгодна оферта от Нигерия — бърза и чиста работа, която трябваше да предреши изхода от предстоящите избори в тази страна.

А сега на хоризонта се появи и Пю, който искаше точно четири милиона и двеста хиляди долара. Тази цифра силно го озадачи, но на практика това беше без значение. Тук в Щатите той разполагаше с далеч по-малки суми. Парите му бяха пръснати в офшорни сметки, но той не можеше да ги използва, тъй като ФБР моментално щеше да го засече и да прояви нов интерес към доходите му. В най-добрия случай ще информират данъчните власти, които ще го тикнат зад решетките за укриване на данъци. Ако трябваше да плати на Пю — нещо, което нямаше никакво намерение да направи — би трябвало да продаде къщата си.