Майк Лосон - Двойни игри

Пю отвори плика и се втренчи в снимката, изработена от Ема.

— Откъде се сдоби с това, по дяволите? — учудено попита той.

— Аз я направих — отвърна тя. — По-скоро използвах услугите на един компютърен специалист, който работи в АНС…

— Какво е АНС?

— Агенция за национална сигурност: държавна структура, която шпионира американските граждани.

— Това няма ли да бъде разкрито от всеки експерт, призован от съда?

— Вероятно не — поклати глава Хол. — Човекът, който изготви тази фотография, не предлага моментални снимки в някой супермаркет, а наистина е специалист. Но това няма значение, защото тази снимка няма да бъде показана в съдебна зала. Ще я види само Линкълн.

Пю отново разгледа снимката.

— Тук е без слънчевите си очила — отбеляза той.

— Точно така — кимна Хол. — Така ще бъде идентифициран по-лесно, въпреки брадата.

— Но по време на онази среща той изобщо не си свали очилата — рече Пю.

— Свали ги, разбира се. Но ти не помниш. Едва ли ще си спомни и Линкълн, защото въпросната среща се е състояла преди седем-осем месеца.

— Веднага ще разбере, че става въпрос за фалшификация — въздъхна Пю. — Защото ако снимката е истинска, аз щях да я предам на ФБР още при ареста.

Хол поклати глава, вероятно за да покаже разочарованието си от неспособността на Пю да анализира ситуацията.

— Я ми дай още една бира, Джубал — рече тя.

Пю с мъка се надигна от креслото. Тези мебели бяха направени да подпомагат вливането на течности в търбуха на собствениците си, а не да ги връщат обратно. В крайна сметка успя да се изправи и да отвори вратата на хладилника.

— Останала е само една — отбеляза той.

— Какво от това? Нали съм ти на гости?

Пю й подаде бирата и отново се отпусна в креслото.

— Не ми отговори на въпроса — подхвърли той. — Защо да не предам снимката на ФБР, ако съм имал такава?

— Защото си умен — отвърна Хол. — Ще обясниш на Линкълн, че си предал на федералните негодната снимка, за да отървеш кожата. А тази си я задържал, понеже си умно копеле. Пресметнал си, че след като нещата се поуталожат и ако Линкълн не влезе в затвора, ти ще можеш да го изнудваш с нея. Да, Джубал, ти наистина си много хитро копеле. А на всичкото отгоре имаш и свидетел.

— Свидетел ли?

— Точно така. В ресторанта, в който сте се срещнали, работи сервитьорка на име Санди Бърнет. Познаваш ли я?

— Аха. Грозно маце с развалени зъби.

— Точно така. Това грозно маце с развалени зъби има две деца и живее в една дупка, за която не си е плащала наема толкова отдавна, че хазяинът й всеки момент ще я изхвърли. Срещу скромна сума Санди е готова да даде показания, че те е видяла в компанията на Линкълн.

— Но защо не го е казала пред агентите на ФБР, които са разпитвали персонала?

— Заради теб, Джубал. Забрави ли, че по онова време ти се носеше славата на най-големия гангстер в окръг Фредерик? Санди е знаела, че ако отвори уста да те натопи, твоите момчета веднага ще й видят сметката, но преди това ще й избият развалените зъби с ритници.

Джубал нерешително потърка наболата си четина.

— Въпреки всичко не мога да приема, че ти си тръгнала да…

— Използвай главата си, да те вземат мътните! — гневно извика Патси. — Да речем, че те хванат, докато се опитваш да измъкнеш някакви пари от Линкълн. Какво ще стане тогава? Няма теб да тикнат в затвора. Достатъчно е само да ме посочиш с пръст и да заявиш, че гадната Патси Хол, държавен служител, се е появила при теб с готов план, а ти си приел с убеждението, че помагаш на правителството. Не си знаел, че тази корумпирана агентка на АБН се е опитвала да изнудва Линкълн. Две минути ще бъдат достатъчни на ФБР да установи, че съм летяла дотук и че познавам един служител на АНС, с когото спях преди време. Разбираш ли какво ти казвам, Джубал? В най-добрия случай ще станеш богат, а в най-лошия не ти, а аз ще попадна в затвора!

Пю втренчено я погледна и се почеса по брадата.

— Мамка му! — изпъшка той. — Не трябваше да ти давам последната си бира!

Хол се срамуваше да се покаже на публично място с Пю, но й се искаше той да се почувства добре. Качиха се в колата и подкараха към Виктор. Заведението беше точно според очакванията й: електронни машини за покер, маса за билярд, оцъклени глави на елени над бара и неонови реклами на бира по стените. Клиентите от мъжки пол носеха бейзболни шапки, на които бяха изписани „хитри“ лафове от сорта на Хвани и подай — ама друг път .

Седнаха на маса, която беше максимално далеч от джубокса и масата за билярд. Патси поръча кана бира и напълни чашите. Тя си даваше сметка, че Пю съвсем не е глупак, и той продължаваше да го доказва, въпреки изпитата бира.