Майк Лосон - Двойни игри

Часът беше едва три и половина следобед.

— Ами… Добре, сър. Но само една глътка.

Махоуни се надигна и пристъпи към малък шкаф.

Пусна по две бучки лед в чашите, след което ги покри с три пръста бърбън.

— Ела да седнем ей там — промърмори той и махна към канапето. После й намигна и добави: — От бюрото не мога да виждам краката ти.

Пак избухна в смях и Патси се разсмя заедно с него.

Беше готова да се обзаложи, че на млади години е бил страхотен сваляч. Впрочем по всичко личеше, че и сега е такъв, въпреки напредналата възраст.

— Как се казват дъщерите ти? — попита Махоуни. — Аз също имам три момичета. Няма да ти казвам какви неприятности си имах с тях по време на пубертета, особено с най-голямата!

Патси беше леко пияна, когато се появи на срещата с Демарко. Но въпреки това не му се зарадва. По негово настояване се срещнаха в „При Сам и Хари“ на 19-а улица.

— Какво ще пиеш? — попита той, след като я настани на масата.

— Нищо. Махоуни вече успя да ме накара да изпия две питиета. Останах с впечатление, че иска да ми свали бикините.

Почти прехапа език, като каза това, но наистина беше останала с такова впечатление.

— Не бих се изненадал — кимна Демарко. — Но аз не се опитвам да направя същото, а само искам да бъда любезен.

— В такъв случай престани да бъдеш любезен и казвай какво искаш.

Демарко се подчини.

— Господи! — възкликна Хол. — Да не си превъртял?!

— Може би — сви рамене той.

— Ще изгубя работата си, ако го направя!

— Няма. В момента си бронирана отвсякъде. Освен това не е нужно някой да знае, че си замесена — освен ако нещо не се обърка.

— Винаги нещо се обърква — въздъхна Хол.

Патси Хол посещаваше Монтана за пръв път в живота си. Остана възхитена от природните красоти — синьото безоблачно небе над планините и зелените долини, прорязани от пълноводни реки. Рибарите, накацали по бреговете на реките, й напомниха за филма с Робърт Редфорд „Там тече река“. Не знаеше дали тези хора улавят нещо, но присъствието им беше част от пейзажа. Замятаха с широк замах, кордата описваше окръжност, а плувката кацаше в чистата вода, лека като пеперуда. Най-много й харесаха наименованията на тези места: „Реката на горчивите корени“, „Сапфирената планина“, „В обсега на анакондата“. Няма да е зле, ако догодина отскочим насам с децата, помисли си тя. Ще половим риба, ще попътуваме със сал по течението на някоя от тези великолепни реки.

Но това можеше да стане догодина. Сега задачата й беше да заложи капан на Джубал Пю.

Пю живееше в къмпинг в околностите на градчето Виктор. Караваната му беше бяла със зелени ивици, купена преди месец, но вече занемарена. Бетонните й подпори бяха обрасли с трева, от облицовката й до едното прозорче висеше къс ламарина. Хол почука на вратата. Отвътре долитаха звуците на включен телевизор, но никой не отвори. Тя измъкна големия пистолет 40-и калибър, който, както винаги, опираше в ребрата й. Заби ръкохватката му във вратата с такава сила, че в метала се появи ясно видима вдлъбнатина.

Вратата рязко се отвори. Джубал Пю беше бос, с омазнени торбести джинси и бяла фланелка без ръкави. Джинсите му се държаха от широки тиранти. В ръката си държеше кутийка бира „Корс“. Не беше се бръснал поне няколко дни, а съдейки по очите му, кутийката бира едва ли му беше първата.

Патси знаеше, че той обича да пие бира, но я порази занемареният му външен вид. Така става, когато човек изгуби всичко и се налага да работи в някакъв склад за скрап.

— Какво си се разблъскала, по… — започна Пю, после я позна и в очите му блесна ярост: — Кучко! Какво търсиш…

— Пусни ме да вляза, Джубал — хладно рече тя.

— Не ме наричай така! Сега името ми е Стив.

— Изобщо не ми пука какво ти е името. Пусни ме да вляза!

Пю се поколеба, после направи крачка назад и я пропусна покрай себе си. Беше по-лошо, отколкото очакваше. По пода се въргаляха дрехи, кутийки от бира и опаковки от готова храна, малката мивка беше задръстена от немити чинии. Този човек решително беше пропаднал.

— Не знам какво търсиш тук, кучко, но АБН…

Реакцията й беше светкавична, без да му дава време да се защити. От задния й джоб се появи къса кожена палка, която се стовари в основата на големия му нос. Ударът не беше особено силен, но достатъчен, за да разкъса кожата. Въпреки това Пю политна и тежко се стовари на пода.

Патси Хол отдавна мечтаеше за този миг.

— Тук съм, за да ти направя едно предложение, Джубал — каза тя, без да го изпуска от поглед. — Много изгодно предложение. Но трябва да знаеш, че не обичам да ме наричат кучка. А сега влез в ролята си на домакин и ми предложи една бира.