Майк Лосон - Двойни игри

На осмия ден от присъствието си в Монтана Демарко и Стан наблюдаваха склада за скрап от нисък, обрасъл с шубраци хълм. Професионалист до мозъка на костите, Стан непрекъснато оглеждаше околността с бинокъла и на всеки час се свързваше по радиостанцията с Хари и искаше доклад за положението в периметъра, наблюдаван от него. Демарко промърмори, че докато дебнат в тези храсталаци, може да ги ухапе змия. Стан посрещна забележката му с укорителен поглед.

Джубал сваляше огледалата от три току-що докарани коли. Сигурно печели добре от продажбата им, помисли си Демарко. Хората непрекъснато трошат огледалата си на влизане или излизане от гаражите. Преди три месеца самият той бе счупил огледалото на колата си при подобна маневра.

Някъде към единайсет и половина Джубал избърса ръцете си с парцала, който извади от задния джоб на гащеризона си, и тръгна към централния офис да обядва. Десет минути по-късно в склада влезе кола с инициалите на шерифската служба на окръг Равали. Ченгетата със сигурност проверяват редовно подобни места, където често се разглобяват крадени коли, помисли си Демарко и насочи бинокъла си към колата. Жената, която слезе от нея, носеше кафява униформа, островърха шапка в същия цвят и слънчеви очила. От широкия й колан висяха обичайните полицейски атрибути — белезници, радиостанция, шокова палка и пистолет. Ако всичко това беше окачено на колана на някой кльощав тип, той със сигурност щеше да се смъкне до глезените му, помисли си Демарко. Но това ченге имаше закръглени бедра и още по-закръглен задник. Коланът си стоеше на мястото.

Петнайсет минути по-късно ченгето си тръгна.

Демарко измъкна от раницата си кутийка кока-кола и погледна часовника си. Беше му дошло до гуша от топла кока-кола.

— Днес Джубал си е взел доста продължителна обедна почивка — отбеляза той.

— Аха.

Лаконичен отговор. След два дни безуспешни опити да поговори с този човек той се беше отказал. Стан мълчеше като риба. Или като човек, който пее в църковния хор и пази гласа си.

Половин час по-късно Стан се изправи.

— Нещо не е наред — обяви той.

— Какво? — попита Демарко, насочил вниманието си към някакво насекомо с вид на стоножка. Нямаше да му е приятно, ако то решеше да пропълзи в крачола му.

— Казах, че нещо не е наред — повтори Стан. — Този човек никога не си е вземал толкова дълга обедна почивка, а и шефът му не се вижда. Обикновено той е навън и обикаля наоколо. — Включи радиостанцията и попита: — Хари, наред ли е всичко при теб?

— Да, всичко е спокойно — отговори Хари. — Но защо тоя тип продължава да стои в офиса?

— Не знам, но това не ми харесва — изръмжа Стан. — Слизам да проверя.

Ема, Демарко и Стан стояха на паркинга пред мотела, в който бяха отседнали, а Хари отиде да се обади по телефона.

— Съжалявам, Ема — каза Стан. — Изобщо не ми мина през ума, че някой ще се маскира като ченге, особено на това място. Нито пък че този някой ще бъде жена. Прецаках всичко, по дяволите. Не знам какво да кажа.

— И аз не допусках, че ще бъде жена — призна Ема. — Предполагам, че го е наблюдавала поне два дни. Ако нямахме тези психологически капаци на очите, положително щяхме да я забележим. Гадната му кучка!

— Така го е обработила, че копелето несъмнено е изпяло всичко — мрачно добави Стан.

Когато бе влязъл в централния офис, Стан бе видял най-напред собственика индианец с дупка в челото. Той беше извадил късмет. Джубал също беше застрелян в главата, но преди това беше получил половин дузина малокалибрени куршуми в коленете. Убийцата беше използвала оръжие със заглушител, вероятно пистолет 22-ри калибър. И беше му пускала куршум след куршум, докато изпее всичко.

Стан веднага бе позвънил на Ема, а след това бе набрал 911. Второто обаждане беше грешка, защото ченгетата го задържаха в продължение на повече от три часа. Разбира се, той не им каза, че двамата с Демарко са наблюдавали Джубал в продължение на четири дни, нито пък че са видели убийцата. Обяснението, което им предложи, беше елементарно: просто се бе отбил да потърси някаква автомобилна част и на входа се бе разминал с колата на шерифа.

— Какво според теб е изпял Джубал? — попита Демарко.

Ема не успя да отговори, тъй като Хари изскочи от мотела и тръгна към тях.

— Не е убила полицайката — съобщи той. — Открили са я в багажника на патрулката. С лепенка на устата, по бельо, посиняла от студ и с рана на главата. В момента дори не може да каже името си.

— Можеш ли да я идентифицираш? — попита Ема, обръщайки се към Стан.