Майк Лосон - Двойни игри

Фицсимънс беше висок, с посивяла коса, наближаващ петдесет. Говореше тихо и възпитано, държеше се хладно и сдържано въпреки почти трийсетгодишния си стаж във ФБР. Демарко остана с впечатлението, че при нормални обстоятелства този човек е доволен от живота си.

Фицсимънс сбито разказа какво бяха научили от Пю.

— Както вероятно знаете, Пю се е срещнал с някой си мистър Джоунс — добави той. — Срещата се е състояла в ресторант в Уинчестър, по време на която Ранди му е направил снимка. Ето я… — Пръстът му натисна един клавиш на лаптопа върху бюрото и на монитора в другия край на масата се появи увеличена фотография на мъж с дълга черна коса и гъста брада. Очите му бяха скрити зад слънчеви очила, на главата си носеше бейзболна шапка. Носът беше единствената подробност, която се виждаше ясно. Мъжът беше заснет на фона на бяла стена.

— Ето какво се получи след обработка от страна на нашите експерти, които отстраниха шапката, очилата и брадата — добави Фицсимънс и отново натисна клавиша. На екрана се появи хубав, гладко избръснат мъж с къса коса и чувствени устни. Арогантността му си личеше дори на снимката. — Това е човекът.

— Но кой е той? — попита Демарко.

— Казва се Оливър Линкълн, след минута ще ви разкажа някои неща за него — отвърна Фицсимънс. — Но тези две снимки нямат никаква доказателствена стойност. Пю го няма на първата от тях, където Линкълн е дегизиран. Това означава, че трябва да разчитаме на думата му за проведената среща, но неговата дума тежи колкото фъшкия. Освен това няма как да докажем, че Линкълн е заснет именно в това заведение, защото зад гърба му има бяла стена, без никакви украшения или орнаменти. Колкото до втората снимка — тази без брадата, положението е същото. Тя е получена след основна обработка на пикселите, което означава, че няма доказателствена стойност.

— А ако Ранди потвърди показанията на Пю? — попита Демарко.

— Ранди категорично отказва да говори. Не е отворил уста, откакто сме го арестували, в буквалния смисъл на думата. Напомни ми за Маквей…

Фицсимънс направи къса пауза и добави:

— Но в мига, в който видяхме компютърната реконструкция, бяхме единодушни, че именно Линкълн е манипулирал Пю. Сигурни сме, защото той е работил за половин дузина институции в този град или пък срещу тях. Освен това притежава всички качества, необходими за организирането на тези фалшиви терористични атаки.

— Не разбирам за какво говорите — поклати глава Демарко.

— Линкълн е ловък посредник — поясни Фицсимънс. — Работил е за най-големите каменовъглени, петролни и фармацевтични компании на страната, въпреки че никоя от тях няма да го признае. Освен това е работил и за правителството, армията и ЦРУ, при това многократно. Но и те няма да признаят, че са ползвали услугите му.

— В какви области посредничи? — попита Демарко.

— В каквито ви дойде наум — отвърна Фицсимънс, помълча малко и поясни: — Да речем, че сте собственик на голяма американска петролна компания, която иска да направи няколко сондажа в Чили, но тамошното правителство отказва да сътрудничи. Обръщате се към Оливър Линкълн и само няколко месеца по-късно отношението на Чили към американските петролни компании коренно се променя. За да постигне тази цел, той дава подкупи на някои, други шантажира, а трети са принудени да напуснат работата си. Някои дори умират, най-често при трагични инциденти. — Много е добър — добави Фицсимънс. — Умее да планира сложни операции по един наистина изключителен начин. Отива на място и преценява къде да окаже натиск, на кого да даде подкуп и кого да отстрани. Но никога не прави тези неща лично. Разработва план, после наема нужните хора и ръководи действията им — точно както го е направил с Пю. Той е от хората, които навсякъде се чувстват у дома си — независимо дали става въпрос за Западна Африка, Южна Америка или Русия. В бизнеса е повече от двайсет години и разполага със солидни контакти на правителствено равнище — както у нас, така и в чужбина. Да не говорим за контактите му с престъпния свят.

— Но тук, у дома, Оливър е истински стълб на обществото — продължи агентът. — Включва се в благотворителни мероприятия, спонсорира изкуството и куп подобни глупости. Притежава прекрасно имение в Кий Уест, кара скъпи коли и спи с красиви жени. Колекционира вина, редки коняци и антики. Живее нашироко, а единственото нещо, което го мотивира, са парите. — Фицсимънс се облегна назад и заключи: — Нашата задача е да докажем връзката между Пю и Линкълн, а оттам да стигнем и до онзи, който е платил за цялата операция.