Майк Лосон - Двойни игри

Кларк поклати глава.

— Каза, че съм направил дяволски правилен ход, като съм приел офертата. Защото при всеки друг отговор съм щял да получа дупка в главата от пушката на снайперист, който през цялото време ме държал на мушка. Достатъчно било Джоунс да си свали шапката. Ей това най-много ме ядоса!

Това била единствената среща между двамата. По-нататъшните комуникации се осъществявали по електронната поща или чрез Джак — доверено лице на Джоунс.

— Кой, по дяволите, е Джак? — попита Кларк.

— Чужденец, който работеше за Джоунс.

— Чужденец ли? От коя страна?

— Не знам. Говореше английски, но с акцент, най-вероятно руски. Личеше, че му е приятно да го наричат Джак. Един ден просто се появи в имението и обясни, че иска да се увери в правилното изпълнение на задачите. Между другото, той се оказа човекът, който трябвало да ме застреля, ако Джоунс си бе свалил шапката на паркинга пред ресторанта. Каза, че това било лесна работа, защото се намирал само на някакви си триста метра оттам.

— Чакай, чакай! — вдигна ръка Кларк. — За какво говориш, по дяволите?!

Десет минути по-късно нещата се изясниха. Джоунс не вярвал, че Пю и хората му ще работят както трябва, и затова изпратил човек, който да ги наблюдава. А Майрън Кларк стигна до извода, че Пю е бил избран по три причини: първо, защото е бил готов да убива за пари, второ, защото е разполагал с организация, и трето, защото расист като него бил идеалната изкупителна жертва. Но не можеше да повярва, че като организатор на една изключително сложна операция, Джоунс би могъл да разчита единствено на способностите на Пю. Затова Джоунс му бе назначил надзорник. Изпращал му заповеди по електронната поща, а Джак контролирал тяхното изпълнение. Описанието, което Пю направи на този човек, беше повече от скромно — „руснак или нещо подобно, бял, правеше се на умник“. Физическото му описание беше абсолютно безполезно — руса коса, сини очи, „доста симпатичен“. Но въпреки това Кларк прекъсна разпита и отиде да докладва на шефа си, че Пю е ползвал външна помощ: най-вероятно от руски мафиот с военна подготовка — достатъчно добър с пушката, за да застреля Пю от триста метра разстояние.

— Е, добре, Джубал — въздъхна Кларк, след като възобнови разпита. — Сега искам да ми кажеш как го направи. Как накара онези хора да извършат терористични действия?

По един и същ начин и в трите случая, отговори Пю. Заплашили Реза Зариф, Юсеф Халид и Мустафа Ахмед, че ако не изпълнят заповедите, ще избият близките им. Нямал представа как ги е избрал Джоунс, но това явно е станало след продължително търсене на мюсюлмани, всеки от които е имал някакъв мотив за извършването на подобно престъпление. Пю получавал точни указания от мистър Джоунс и неговата дясна ръка Джак за конкретния обект — как да бъде заловен и как да бъде притиснат чрез заплахи към близките му.

Работата свършили Ранди и още двама от хората му. Единият бил покойният Дони Крей, а вторият Харлан Роудс — човекът, когото Дани Демарко беше прострелял. Харлан беше оцелял и в момента се възстановяваше в една вашингтонска болница, охраняван от федерални агенти.

— А какво е правил Джак? — попита Кларк.

— Той ги придружаваше, но без да върши тежката работа. Искам да кажа, че нито е убивал, нито е измъчвал жертвите. Просто е бил там, за да види с очите си как се справят Ранди, Харлан и Дони.

Според Пю в деня, в който Реза Зариф насочил самолета си към Белия дом, Ранди и Дони Крей проникнали в дома му с маски на лицата в три часа сутринта. Завързали семейството на Реза, след което му подали пистолет и кутия патрони и му заповядали да зареди оръжието. Човекът отказал, а Ранди запалил цигара и заплашил да ослепи сина му с нея. Реза заредил пистолета. После Ранди му обяснил какво се иска от него и добавил, че ако не го изпълни, ще го оставят да гледа как изнасилват съпругата му и децата, включително момчето. Подхвърлил, че Харлан Роудс много си падал по момчетата, дори лежал в затвора заради тази своя страст.

— Господи! — простена Кларк. Не беше нужно голямо въображение, за да си представи ужаса, който са изпитали съпругата и децата на Реза Зариф.

— Това е положението — кимна Пю. — Ранди наистина е успял да изплаши до смърт горкия арабин.

— Той е бил американски гражданин, идиот такъв! — сряза го Кларк.

— Все тая — сви рамене Пю. — В допълнение Ранди му обяснил, че след като се изредят (по два пъти!) на съпругата и децата му, щели да ги залеят с бензин и да ги запалят живи.