Майк Лосон - Двойни игри

Той каза на момчето да я успокои, че си е намерило работа в някаква фабрика, където има и нощни смени. Това не беше необичайно в родината й, а в Америка тя живееше изолирано и не знаеше абсолютно нищо за американските закони. Затова прие обяснението, а той се погрижи да затвърди лъжата, давайки на момчето малки суми пари, които то всяка седмица носеше у дома. Но после майката започна да задава въпроси: къде се намира тази фабрика, какво работи там, има ли перспектива? И най-вече: кой е този мъж, който непрекъснато го търси?

Ако това не се случваше в Америка, а в някоя нормална страна, момчето — мъжът в къщата, щеше да й каже да не му се бърка в работата. Но жените в Америка си въобразяват, че имат право да се бъркат в мъжките работи, особено когато става въпрос за синовете им.

Най-доброто решение беше тази жена да умре, но той се опасяваше, че смъртта й ще засили неприязненото отношение на момчето към собствения му народ.

Налагаше се да помисли за друго решение.

За разлика от случая с двамата млади мъже, които направиха неуспешен опит да взривят тунела към пристанището на Балтимор, Джубал Пю проговори и без да бъде подлаган на мъчително безсъние. Дори не се наложи Майрън Кларк да прибегне до помощта на двуметровия си помощник, който да го сплаши. Той просто включи магнетофона и Пю започна да пее. Арестантът беше абсолютно наясно, че за да отърве затвора, трябва да разкаже на Майрън Кларк всичко, което знае.

На първия въпрос — как е бил замесен в терористичните нападения, Пю просто сви рамене.

— Получих писмо по пощата.

Каза го, сякаш писмото е било ваучер за пицария.

— В него пишеше, че ще спечеля два милиона долара, ако помогна на една патриотична кауза. В плика имаше пет бона в брой, срещу които трябваше да приема поканата за среща с автора на писмото. Това привлече вниманието ми.

— Къде се срещна с този патриот? — попита Кларк.

— В едно ресторантче в Уинчестър. Представи се като мистър Джоунс и приказваше доста надуто. Първата му работа беше да назове името на главния ми доставчик на ефедрин — продължи Пю.

— Моля? — вдигна вежди Кларк.

Пю обясни. Човекът, който му доставял ефедрин за производството на метамфетамин, оглавявал мексикански наркокартел и живеел в Мексико Сити. Мистър Джоунс казал, че е работил за въпросния картел и Пю можел да го провери. Достатъчно било да звънне на въпросния човек и да го попита за Джеймс Флинт и за операцията в Гуадалахара. После добавил, че човекът очаквал обаждането му.

— Усетих, че това е едно скрито послание — добави Пю. — Предупреждение, че може да прецака бизнеса с метамфетамина когато пожелае.

— Искаш да кажеш, че Джоунс те е принудил? — попита Кларк.

— Не, предполагам, че не. Просто ми показа, че има с какво да ме притисне.

— А ти свърза ли се с мексиканеца?

— Да. Каза, че познава Джоунс, Флинт, или както му е там името. Бил добър човек, на когото съм можел да се доверя.

— Значи си станал партньор на човек, когото не познаваш, разчитайки на думата на някакъв наркопласьор? — попита Кларк.

— Не. Станах му партньор срещу два милиона долара. — Пю помълча малко и добави: — Освен това се опитах да го проверя. Накарах Ранди да го снима. Докато разговарях с него, Ранди пиеше кафе на бара. Оттам го щракна с моя кодак.

Кларк пропусна да го осведоми, че снимката не струва.

— По-късно Ранди се опита да го проследи — продължи Пю. — Но човекът се оказа опитен и лесно му се изплъзна.

Кларк се въздържа от коментар относно качествата на Джубал и неговия човек Ранди.

— Какво стана после? — попита той.

— Ами каза ми какво иска от мен.

Джоунс очертал плана в съвсем общи линии, уточнявайки, че ще плаща на Пю на части, само за свършена работа. Впечатлен от плана, Пю все пак успял да договори още половин милион.

— Давах си ясна сметка какво ще се случи, ако изпълня желанията на този човек — поясни той. — И затова реших, че трябва да получа още половин милион. В края на краищата поемах всички рискове, нали?

— Да, по всичко личи, че умееш да се пазариш — кимна Кларк. Отвращаваше го тоя тип с вирнат нос, малки очички и набола четина.

След като Пю приел офертата, двамата с Джоунс напуснали ресторанта заедно. На паркинга Джоунс му дал лаптоп с точни указания кога да го включи и с препоръката да го скрие добре, за да не бъде открит при внезапен обиск от някоя агенция като АБН например.

— Очевидно ме вземаше за идиот — презрително изсумтя Пю. — А знаеш ли какво ми каза мръсникът след това?