Майк Лосон - Двойни игри

— Това са пълни глупости!

— Не са пълни глупости. Но ако наистина мислиш така… В такъв случай толкова по-зле за теб, Джубал. Влизаш на топло за двайсет години. На практика ти си едно гадно лайно и нищо повече. Но точно сега представляваш и друг, макар и незначителен проблем. Заради твоите действия мюсюлманите в тази страна са подложени на незаслужено преследване, а скоро ще бъде приет и закон в тази връзка. Затова в момента е много по-важно да те накараме да обявиш публично, че Ал Кайда няма нищо общо с последните терористични атаки, отколкото да те хвърлим в затвора.

Пю правеше отчаяни усилия да запази непроницаемото изражение на лицето си, но устните му издайнически потрепваха. Като язовец в клетка, на която някой е отворил вратичката.

— Ние сме почти сигурни, че лично не си убил никого, и затова решихме да ти дадем шанс — продължи обработката Демарко. — Но това означава да свидетелстваш срещу хората, които са извършили престъпленията.

Демарко нямаше никаква представа дали Пю бе участвал в убийствата, или не, но логиката сочеше, че едва ли би поел подобни рискове. Но дори да беше участвал, дори лично да беше натиснал спусъка срещу децата на Реза Зариф, Демарко му даваше шанс да обвини за това хората, които работеха за него.

— Някой трябва да бъде обесен за тези престъпления — добави той. — Затова ти трябва да дадеш на ФБР достатъчно информация, за да бъдат осъдени твоите хора, Джубал. Не го ли направиш, няма да има сделка.

— Това ли е всичко? — попита Пю.

— Не. Трябва да назовеш и поръчителя. Ние знаем, че има посредник или организатор, от когото си получавал указания. Знаем, че този организатор е бил нает от много богат човек. Ние искаме тези двама души, Джубал. Нямаме полза от теб, ако не ни предадеш посредника. Ти несъмнено си мръсник, но ние искаме хората, които стоят зад тези престъпления.

— Трябва да имаш предвид и нещо друго — добави той, преди Пю да успее да отвори уста. — Защо според теб посредникът се е обърнал именно към теб? Едва ли го е направил, защото си гений. Спрял се е на теб, защото си идеалната изкупителна жертва. Лидер на шовинистична организация, според собствения ти уебсайт. В случай че у нас възникнат някакви подозрения за оказване на натиск върху споменатите мюсюлмани, обект на тези подозрения несъмнено ще бъдеш ти. Едно е да влезеш в затвора за производство на дрога, Джубал. Но съвсем различно ще бъде, ако докажем, че си съучастник в убийството на две деца. Тогава те чака смъртно наказание.

Пю мълчеше и изучаваше лицето му.

— Искам го в писмен вид — отрони най-сетне той. — Искам документ, който да бъде прегледан от адвоката ми и който изрично да подчертава, че няма да бъда прецакан, ако приема това, което искаш от мен.

— Става — кимна Демарко. — Но първо ми дай името на човека, който те нае. Още сега, в тази минута!

— Не му знам името. Виждал съм го само веднъж. Опитах се да го проследя, но той успя да се изплъзне от хората ми.

— Глупости!

— Това е истината.

— В такъв случай е време да се разделим, Джубал — надигна се Демарко. — Нямам никаква полза от теб.

— Имам снимката му — бързо добави Пю. — А компютърът в къщата ми е задръстен с имейлите му.

Демарко се върна обратно на мястото си.

— Хайде, започвай с подробностите.

На излизане от сградата на АБН Демарко отказа да даде каквато и да било информация на Патси Хол. Не обърна внимание нито на молбите, нито на заплахите й. Извървя пеш една пряка, после спря на някаква автобусна спирка. В продължение на две минути просто седеше, без да мисли за нищо. После извади мобилния си телефон. Разговорът с Махоуни продължи около десет минути.

Първата работа на Махоуни беше да разгласи на всеослушание, че днес Камарата няма да гласува така наречения „Закон на Бродрик“. Това предизвика очакваните протести, на които той не обърна внимание. Докато неговите събратя свикваха пресконференции, председателят просто се изнесе от Капитолия.

Шофьорът го свали пред Министерството на правосъдието. Би могъл да привика в кабинета си както министъра на правосъдието, така и директора на ФБР. Двамата със сигурност щяха да се отзоват. Но той предпочете да се появи тук, тъй като след насрочената среща възнамеряваше да даде пресконференция и предпочиташе това да стане на фона на сградата, в която се помещаваше кабинетът на министъра.

Министърът на правосъдието Саймън Уол и директорът на ФБР Кевин Колиър се ръкуваха с Махоуни, когато той влезе в кабинета на Уол. Но и двамата не бяха особено ентусиазирани от появата му. Те бяха наясно, че Махоуни е обект на унищожителна критика от страна на медиите и рейтингът му стремително пада заради възраженията му срещу законопроекта на Бродрик. Иначе казано, Уол и Колиър не се чувстваха длъжни да бъдат прекалено любезни с човек, който скоро можеше и да не бъде председател на Камарата на представителите.