Майк Лосон - Двойни игри

— По-късно ще мислим за това! Сега ми трябва заповед!

Приближи се до джипа, отвори задния капак и извади един лаптоп. Постави го на капака на колата и натисна бутона за включване.

— Хайде, хайде!

Докато компютърът зареждаше, пръстите й нетърпеливо барабаняха по ламарината. След секунда пъхна в устата си включено фенерче, свърза фотоапарата към компютъра и пръстите й затичаха по клавиатурата. Вероятно изпраща имейл, досети се Демарко и напрегна слух да улови думите й пред микрофона.

— Тук Хол. Току-що ви изпратих снимки от лабораторията на Пю и нейните точни координати. Искам заповед за обиск, веднага! Покажете снимките на съдията и му кажете, че разполагам с двама свидетели, единият от които лично е заснел лабораторията. Кажете му, че тя несъмнено се намира в границите на имението на Пю. В случай че съдията се запъне, независимо от причините, незабавно се свържете с Гейл Брадли във Вашингтон! Докато чакаме заповедта, Йоргенсон и трима от хората му да вземат хеликоптера и незабавно да тръгнат насам. Кажете му да освети лабораторията с прожектор, но само след като получи заповед от мен. Ако хората на Пю стрелят по него, да отвърне на огъня и да им взриви задниците. Останалата част от екипа да ме чака пред портала на Пю. Трябва да хванем Джубал и всички, които се намират в къщата. Хайде, действайте!

Господи, удивено поклати глава Демарко. Тази жена раздава заповеди като генерал Джордж Патън!

Хол щракна капачето на мобилния си телефон, на лицето й разцъфна тържествуваща усмивка.

— Пипнах го тоя негодник! — изсъска тя.

Демарко я изчака да се отдалечи по посока на агента, който я придружаваше, после се наведе към Дани.

— Откъде се появи този пистолет, по дяволите?

— Нося си го от Ню Йорк. Разглобих го и го скрих в багажа си. Бях сигурен, че ще ми потрябва.

Исусе! Какви проверки извършваха онези типове от сигурността на полетите?!

— Тогава защо поиска оръжие от Хол? — попита на глас Демарко.

— Защото иначе щеше да изглежда странно — отвърна Дани.

— От Агенцията за борба с наркотиците са арестували Пю — обяви Демарко.

— Да, но това не е ли…

— Разполагаме и с още нещо — прекъсна го Демарко и разказа на Махоуни за Аниса Азис, която бе признала пред Ема, че била отвлечена в навечерието на опита на вуйчо й да взриви Капитолия. — Според момичето единият от похитителите й имал татуировки на ръката, които съвпадат с тези на една от горилите на Пю, арестувани по време на акцията. Проблемът е там, че тя не е видяла лицето му.

— Можеш ли да свържеш Пю с проклетите терористични атентати, или не можеш? — засече го Махоуни.

— По-скоро не — поклати глава Демарко. — Имам предвид на основата на доказателствата, които Агенцията е успяла да събере до този момент. Хората на Хол…

— Кой е Хол? — прекъсна го председателят.

— Агентката на АБН, която ръководеше операцията по арестуването на Пю. Та нейните хора ще претърсят имението и обещаха веднага да ме уведомят, в случай че открият нещо, което свързва Пю с нападенията. Но аз не разчитам твърде много на това. Тоя тип притежава около сто и шейсет хектара, за чието претърсване е необходимо доста време.

— Не разполагам с толкова време, по дяволите! — ревна Махоуни. — Накарайте Пю да си признае!

— Точно това мисля да направя — кимна Демарко.

Изложи накратко плана си, след което добави:

— Разбира се, Хол ще побеснее. Има опасност дори да направи изявление за печата.

— Аз ще се погрижа за нея! — каза Махоуни.

— Тя е свястна, шефе.

— Е, понякога и свестните ги прецакват — отсече председателят.

Демарко с нетърпение чакаше Патси Хол да остави слушалката.

Възползвайки се от паузата, Дани се приближи до него.

— Току-що дадох показания пред следователите на АБН в присъствието на адвокат — съобщи той. — Те ги записаха на видео и казаха, че до началото на процеса нямат нужда от мен. Имаш ли нещо против, ако се прибера в Ню Йорк?

— По-добре попитай нея — промърмори Демарко и махна към остъкления офис, в който седеше Хол. — Лично аз нямам нищо против да си вървиш, но трябва да знаеш, че за теб нещата ще приключат едва след като тези типове влязат в затвора. Ясно ли ти е?

— Но нещата с окръжния прокурор на Куинс са уредени, нали?

— Да. Спокойно можеш да се върнеш към работата си за Тони Бенедето, докато не те спипат отново.

— Виж какво ще ти кажа — въздъхна Дани. — Това между Мари и мен не беше планирано. То просто се случи. Надявам се, че някой ден ще намериш сили да ни простиш.