Майк Лосон - Двойни игри

— Ние сме федерални агенти, а ти току-що уби ченге! — извика той. — Най-разумното нещо, което можеш да направиш, е да свалиш тази пушка!

— Как ли пък не — изръмжа онзи, отново погледна към Дани и заповяда: — Я му свали очилата!

Демарко се поколеба, после коленичи до Дани и му свали очилата. Очите на братовчед му бяха отворени, но не виждаха нищо. Главата му глухо тупна на земята.

— Така си и мислех — промърмори нападателят. — Това е онзи нюйоркски гадняр, който днес беше тук. Какво си въобразявате, бе нещастници? Че можете да оберете Джубал?

— Вече ти казах, че сме федерални агенти — отговори Демарко и посочи неподвижното тяло. — А той действаше под прикритие.

— Глупости — пренебрежително рече онзи. — Джубал го провери до девето коляно. — Преди Демарко да каже каквото и да било, пушката се насочи в гърдите му. — А сега ще се разходим до голямата къща, където ще седнем да си побъбрим. Аз, ти и Джубал. Хайде, мърдай!

— Ами той? — попита Демарко и махна с ръка към братовчед си. — Нека проверя пулса му.

— Бъди сигурен, че няма такъв — ухили се дебелият. — Хайде, тръгвай!

Демарко хвърли последен поглед към Дани. Господи, какво щеше да каже на Мари?! После бавно тръгна напред, следван от брадатия.

Но едва направили три крачки, зад тях екна оглушителен изстрел и дебелият изпъшка. Пушката гръмна, а куршумът се заби на сантиметри от десния крак на Демарко. Втори изстрел, но не от пушката. Той се обърна и видя как човекът на Пю рухна на земята.

Дани го беше застрелял с два куршума в гърба.

Очите му уловиха фигурата на братовчеда. Беше се надигнал до седнало положение, а в ръката му се виждаше автоматичен пистолет с късо дуло. Откъде го беше взел, по дяволите?!

Демарко изрита пушката встрани, наведе се и опря пръст в гърлото на притежателя й. Човекът на Пю задавено простена. Беше жив, слава богу.

Дани се изправи до него, разтривайки гърдите си.

— Познаваш ли го? — вдигна глава Демарко.

— Да. Казва се Харлан. Дойде с мен до лабораторията, заедно с Ранди.

Демарко понечи да го попита за пистолета, но в същия миг Дани изпусна едно сподавено възклицание.

— Какво има?

Братовчед му само махна с ръка и той се обърна. Между дърветата се виждаха светлини на фарове, които бързо се приближаваха откъм къщата. Вероятно бяха четириколесните всъдеходи. Пистолетните изстрели едва ли бяха стигнали до имението, но положението с мощната пушка беше друго. Демарко се надяваше, че Патси Хол също е чула стрелбата, но в момента те се намираха по-близо до къщата на Пю, отколкото до нея.

— Давай да изчезваме оттук! — извика той.

Дани улови очилата за нощно виждане, които му подхвърли Демарко, надяна ги и хукна след него. Докато тичаше, Демарко неволно си спомни как двамата с братовчед му — тогава едва тринайсетгодишни хлапаци — откраднаха две бири от кварталното магазинче в Куинс. По онова време Дани беше най-добрият му приятел. Собственикът на магазина — италианец, който горе-долу бе на сегашната възраст на Демарко — хукна да ги гони. Разбира се, човекът нямаше никакви шансове. Хлапаците буквално летяха по тротоара и бързо набираха преднина. В момента много му се искаше да постигнат същата скорост.

После в главата му изплува друга мисъл: Това копеле ми спаси живота!

Най-накрая се добраха до оградата от бодлива тел, през която бяха проникнали в имението на Пю. Задъхан, Демарко се обърна назад. Фарове не се виждаха. Вероятно хората на Пю бяха спрели, за да окажат помощ на ранения Харлан, или може би проверяваха лабораторията.

— Открихме я — съобщи на Патси той, успял да нормализира дишането си. — Направихме и снимки.

— А засякохте ли координатите й с джипиеса? — попита тя Дани.

— По дяволите! — простена Демарко. Дори не се бе сетил за това.

— Засякохме ги — отвърна Дани. — Натиснах стрелката в момента, в който открихме замаскирания вход на лабораторията.

— Замаскиран вход? — сбърчи чело Патси Хол. — Какво искаш да кажеш?

Демарко обясни с няколко думи и добави:

— Ще разбереш, като видиш за какво става въпрос.

— Ето координатите — промърмори Дани и й подаде уреда.

— Много добре — светнаха очите на агентката. — Отлично! Дайте ми и фотоапарата, защото веднага ще поискам заповед за обиск!

— Има и още нещо, което трябва да знаеш — подхвърли Демарко.

— Не сега! — отсече Хол.

— Дани застреля един от хората на Пю — обясни на гърба й Демарко.

— Какво?!

Той отвори уста, но Хол махна с ръка.