Майк Лосон - Двойни игри

После Ранди казал, че ако Реза Зариф им сътрудничи, те щели просто да си тръгнат и да оставят семейството му на мира. Затова били и маските на главите им: да не бъдат идентифицирани. Изборът бил изцяло негов — или семейството му ще умре в ужасни страдания, или той ще се самоубие, насочвайки самолета си в Белия дом. И Реза го направил.

— Ранди го проследил до частното летище, изчакал го да излети и позвънил на Дони, който избил онези нещастници — небрежно довърши Пю.

С огромни усилия Майрън Кларк се въздържа да не му разбие муцуната.

— Какво се случи с Дони Крей? — глухо попита той. — Само не ми казвай, че е умрял при автомобилна катастрофа!

Пю обясни, че след като от ФБР открили отпечатък на Дони върху кутията с патрони, той получил имейл от мистър Джоунс, в който подробно се описвало как точно трябва да бъде ликвидиран Крей. Макар и неохотно, Пю се съгласил. Просто защото имало опасност ченгетата да го свържат с Дони.

— Понякога Дони беше голям инат, но иначе беше готов да си свали ризата от гърба за приятел — поясни той.

— Как уби тоя тип, дето е бил готов да свали ризата от гърба си за теб?

Пю обясни, че Харлан Роудс строшил врата на Дони, а след това разбил главата на кльощавото му гадже в предното стъкло на пикапа.

— Тоя Харлан само изглежда дебел — с уважение промърмори той. — Но иначе е по-як от горила. Двамата с Ранди закарали пикапа на подходящо място, нагласили труповете на седалката и го бутнали в дерето.

— Джоунс откъде е разбрал, че ФБР е открило отпечатък на Дони в дома на Реза? — зададе следващия си въпрос Кларк.

— Проклет да съм, ако знам — призна Пю, после лицето му разцъфна в усмивка: — Но ако трябва да гадая, вероятно някой от ведомството на Хувър е на заплата при него.

— Имаш ли конкретни доказателства, че служител на ФБР поддържа контакти с този мистър Джоунс?

— Не, разбира се — отвърна Пю.

— В такъв случай да не съм те чул да споменаваш подобно нещо! — изръмжа Майрън Кларк.

— Хей, аз само…

— Сега искам да чуя как принудихте Юсеф Халид да отвлече онзи самолет! — сухо го прекъсна Кларк.

Два часа по-късно историята започна да се изяснява. Оказа се, че Юсеф Халид е имал любовница (един неизвестен на ФБР факт) — афроамериканка на име Атина Уорнър. Хората на Пю причакали Халид пред дома й в Бронкс и заплашили, че ако откаже да отвлече самолета, жената ще бъде изнасилена и убита пред очите му.

— Любовница?

— Аха. Предполагам, че Джоунс го е поставил под наблюдение и открил мацето. Нали ти казах, че го биваше в проучванията.

— Откъде дойде пластмасовият пистолет?

— От Джак. Той го даде на Ранди. Не знам откъде го е взел, но беше много хитра машинка.

Към заплахата за убийство на любовницата на Халид, те показали снимки на двете му деца, снимани пред училището им. Казали му, че ако не изпълни задачата, ще убият и тях.

Преди да се качи в самолета, Юсеф успял да говори с приятелката си и да се увери, че е жива. Ранди му пробутал същия номер, с който преметнал Реза Зариф — жената нямало да пострада, тъй като никога не била виждала лицата им.

— Но въпреки това са я убили, нали? — попита Кларк.

— Страхувам се, че да — кимна Пю. — Като преди това малко са я поизнасилили, за да прилича на обикновено криминално престъпление.

— Почивка, Джубал! — скочи Майрън Кларк. — Страхувам се, че ако не спрем за известно време, просто ще ти размажа физиономията!

Държаха Пю в една хижа в Куонтико, насред гората. Кларк винаги беше мечтал да се сдобие с такъв прекрасен парцел. Наоколо цареше идилично спокойствие, никой не би допуснал, че на това място е затворен изверг като Джубал Пю. Кларк напълни дробовете си с чистия боров въздух. Бузите му бързо се зачервиха от студа. След известно време извади телефона си, набра номера на един колега и го помоли да събере информация за смъртта на Атина Уорнър. Остана навън още пет-шест минути просто за да се увери, че няма да удуши Пю.

— Добре, а сега ми кажи какво направихте с Мустафа Ахмед — промърмори той, след като отново се настани зад бюрото.

— Кой? — вдигна вежди Пю.

— Шофьорът на такси. Онзи, който се опита да взриви Капитолия.

— Аха, този ли? Трудно запомням шибаните им арабски имена.

Кларк бавно изпусна въздуха от дробовете си.

— Пю! Заклевам се, че ако не покажеш поне малко респект към хората, които си убил, аз ще…

— Извинявай де! Не знаех, че са ти били приятели. Освен това никого не съм убивал.

Кларк само поклати глава и му направи знак да продължава.