Майк Лосон - Двойни игри

— Разбирам — кимна той. — Аз също обичам майка си.

Момчето от Санта Фе се оказа неподходящо. Все още продаваше пуканки в киното и очевидно беше огорчено, но когато той му подхвърли, че е чул за случката във военната академия, в очите му се появи подозрение. Този младеж се бе американизирал прекалено много. Макар и огорчен от това, което му се беше случило, той положително щеше да докладва на властите за краткия разговор с един непознат арабин. Американците не му позволяваха да управлява техните самолети, но въпреки това, по неизвестни причини, той им оставаше лоялен. Не разбираше ли, че те никога нямаше да го приемат като свой?

И така, двамата с момчето от Кливланд продължиха пътешествието си. Посетиха още няколко интересни места, които той искаше да види. Атомната централа веднага отпадна. Тя се охраняваше добре, освен това беше много трудно да повредят реакторите така, че да се предизвика мащабна катастрофа. В замяна на това петролната рафинерия в Тексас, която също използваше флуороводородна киселина, изглеждаше като… Как беше изразът? А, да — като „разходка в парка“. Охраната беше още по-зле от тази в рафинерията в Охайо, а цистерните с флуороводородна киселина бяха разположени на петдесетина метра от оградата.

Караше момчето да се обажда у дома през няколко дни, за да уверява майка си, че обучението върви отлично. Не пропускаше да отбележи потиснатото му настроение след тези разговори.

Всеки ден влизаше в интернет, за да провери как се развива стачката.

Това не можеше да продължава безкрайно.

Специален агент Мерил Фицсимънс служеше във ФБР от двайсет и девет успешни години, през които беше получавал много награди за добра работа. Имаше намерение да остане още три, докато най-малката му дъщеря вземе магистърска степен. Предвиждаше да остане в бранша и след като се пенсионира просто защото за човек с неговия опит нямаше да е трудно да си намери работа като консултант. Прибавяйки консултантските хонорари към пенсията си, той се надяваше да осъществи голямата мечта на живота си и да си купи една прекрасна моторна яхта „Бейлайнър“.

Но в момента обмисляше незабавното си оттегляне. Това означаваше, че Деби ще трябва да вземе заем, за да довърши образованието си — всъщност за какво, по дяволите, й е притрябвала магистърска степен?! А той самият просто щеше да каже „сбогом“ на красивата яхта „Бейлайнър“. И както се развиваха нещата, най-вероятно щеше да се смята за късметлия, ако след пенсионирането си успееше да се хване на работа като охрана в някой супермаркет като „Уолмарт“.

Причина за всичко това беше проклетият Оливър Линкълн.

Отначало всички бяха доволни, че отговорността за терористичните нападения падна върху Пю и че законопроектът на Бродрик не беше приет. Но четири месеца и половина по-късно нещата стояха по съвсем различен начин. В момента всички искаха главите на хората, които стояха зад Пю — включително президентът, Конгресът и медиите. В резултат директорът на ФБР беше подложен на огромен натиск. От него се искаше не само да открие организаторите на заговора, но и убиеца на Уилям Бродрик, който, макар и отдавна изгубил статута си на герой, все пак беше американски сенатор. Върху директора се изля огромно количество помия, която в крайна сметка стигна до Мерил Фицсимънс.

И в момента специален агент Фицсимънс буквално се давеше в нея.

Отначало всичко изглеждаше наред. Те знаеха, че Оливър Линкълн се беше срещнал с Пю, който дори беше идентифицирал гласа му. Фицсимънс беше уверен, че с предоставения му ресурс (беше получил абсолютно всичко, което поиска) най-много след две седмици главата на Линкълн щеше да падне.

Разполагаха с лаптопа, който Пю беше получил от Линкълн. В паметта му бяха запазени всички имейли с конкретни инструкции за операцията. Но въпреки усилията не успяха да докажат, че те идват от Линкълн. Всички бяха изпратени от обществени библиотеки, където не се изискваше потребителски акаунт. Никой там не беше виждал Линкълн на датите, на които бяха изпратени. Разбира се, появата му на тези места изобщо не беше задължителна — всеки компютърен специалист би могъл да направи така, че имейлите да изглеждат изпратени оттам. Поне така твърдяха щатните компютърни експерти в Бюрото. Вследствие на всичко това лаптопът се оказа напълно безполезен.

Така стана и с Джак, посредника на Линкълн с руски акцент. Показаха на Пю хиляди снимки на хора с подобни данни, но никой от тях не се доближаваше до оригинала. Който и да беше този Джак, той най-вероятно отдавна беше напуснал страната.