Тед Косматка - Потрепващите

— Ако изучаваш достатъчно усилено магията, превръща ли се тя в наука?

Нещо в начина, по който го изрече, ме накара да замълча.

— Какво си видял?

— Един път продължи осем секунди. А веднъж дори по-дълго.

— Колко по-дълго?

— Достатъчно. Мисля…

Той като че ли искаше да замълчи, но все пак продължи:

— Мисля, че понякога се обърква.

— В какъв смисъл?

— Ами в смисъл на това, което вижда. В кое точно минало наднича.

Той се върна при контролерите и взе пушката, която бе опрял на конзолата.

— Понякога виждам неща, които всъщност не са се случили.

Зачаках да обясни.

Стюарт пак сложи пушката си на рамо, прекоси стаята до сферата и застана до мен.

— Виждам го в сферата, но не и в реалността.

— Какво?

— Не съм напълно сигурен. Винаги е в периферията.

Огледах стаята. Хаосът. Ужасното бреме на това, с което се беше захванал. Неговата компания загиваше. Не беше трудно да си представиш, че човек може да превърти, когато е под такова напрежение.

— Може би си видял отражения — казах аз.

Стюарт кимна.

— Да. И аз така си помислих първия път.

Изглеждаше изморен.

— Вероятно още щях да си го мисля, но го имам записано. Искаш ли да го видиш?

Стюърт се върна при контролния панел и пак натисна бутона.

Сферата светна. Приближих се до нея и видях вътре стаята. Видях Стюарт с пушка в ръка.

— Изображението беше записано преди няколко месеца — каза той. — Имаше нещо в самия край на обхвата му, което не успявах да видя добре.

Присвих очи и се приближих. В изображението нямаше нищо необичайно. Просто Стюарт. Образ на Стюарт, който стои близо до сферата.

Той продължи:

— Ако превъртиш холограмата два пъти в бърза последователност, можеш да я свържеш и удължиш. Можеш да увеличиш, за да се видиш как гледаш в нея, как гледаш в сферата. А след това можеш да увеличиш самата сфера в образа. Така го видях за първи път, по случайност.

Помислих си за страничните ефекти, за които говореше той. За болката в главата ми, когато пусна машината. Какво ли може да ти се случи, ако я използваш много пъти? Какво може да ти се случи, ако я използваш по десетина пъти на ден? Дали не започваш да виждаш несъществуващи неща?

— Ето го — каза Стюарт.

Погледнах. И зинах от изумление. В сферата видях някаква форма — неясна неправилна форма. Сянка на ръба на възприятията. Можеше да е всичко и нищо, докато не се раздвижи. Когато се раздвижи, разбрах.

— Ето тук мога да свържа сцената — каза Стюарт.

Внезапно изображението се смали, задвижи се и аз вече не виждах сянката, а цялата сцена, докато не видях образа на Стюарт, който се приближава към сферата с пушка в ръка. Сцената се увеличи и сферата стана прозрачна и ярка, самата тя изображение. Като телевизор, който показва изображение на телевизор.

Обърнах се към реалния Стюарт, който стоеше до пулта. После пак погледнах записа.

Видях образа му да се взира в сферата. Видях го как вижда каквото бяхме видели и ние: сянката в стаята вътре в сферата — сянка с неговата форма. Още една негова версия, която стоеше там, където той не бе стоял. А после образът на Стюарт свали пушката от рамото си, направи три крачки назад, вдигна пушката и стреля.

Кварцът експлодира и сферата потъмня.

Стюарт остави контролерите и застана до мен.

— Мислех си, че мога да я поправя — каза той. — Мислех си, че ако започна отначало, ще поправя този дефект, но не стана така. Смяната на кварца отне два месеца, а когато я пуснах отново, видях пак фигурата по ръба на изображението. Като паралелна версия на мен самия. Знам, че е там. Някъде.

Посочи към стаята.

— Или може би е тук.

Погледнах към пода и внезапно разбрах откъде са се взели стъклата, само дето не бяха стъкла — съвършен балистичен модел по тъмносивия бетон, който се разпростираше от подиума в центъра. Обърнах се да погледна към онази част на стаята, където беше стояла сянката.

Съвършен балистичен модел по тъмносивия бетон, да, освен на две места. Две ясни празноти с формата на стъпала сред парчетата кварц, сякаш някой бе стоял там.

— Сатвик какво се надаваше да открие тук?

Стояхме в нещо като вътрешен двор, който опасваше втория етаж на сградата. Първите два етажа бяха малко по-широки от тези над тях, защото бяха заобиколени от тераса. На нея имаше няколко пластмасови масички и малки дръвчета. Като спретнат миниатюрен парк, който рязко контрастираше на хаоса вътре. Вятърът от време на време караше косата на Стюарт да танцува около главата му и развяваше намачканата му риза. Зачудих се от колко дни е с тези дрехи.