Тед Косматка - Потрепващите

— Остани — прошепна Джой. — Всичко е наред. — Ръцете й лежаха на голото ми рамо.

— Откъде знаеш?

— Всичко ще бъде наред.

Спомних си за думите й преди месеци.

— Не — казах. — Струва ми се, че няма да е наред.

Когато се събудих сутринта, ми прилоша.

Студени плочки на пода. Повърнах в тоалетната.

Кошмарите бяха много страшни. Надигащ се огън.

В съня дробовете ми горяха, аз се събудих рязко и осъзнах, че просто съм задържал дъха си.

Прокарах едно хапче с малко мляко.

— Сигурен ли си, че е добра идея?

Тя стоеше близо до мен в тъмната кухня. Беше чула как отварям шишенцето с таблетките.

Целунах я по челото и си тръгнах призори. Навън небето се беше продънило и дъждът се сипеше като пелена. Хукнах през локвите към колата си.

Близо до моя мотел видях през пелената на дъжда необозначена кола. Беше толкова очевидно полицейска, че се зачудих защо са си направили труда да изпращат точно нея. Или може би това беше целта. Кола, която просто крещи, че е полицейска. Черен средно голям седан. Тъмни прозорци. С изключение на него, нямаше нищо друго забележително. Дъждът барабанеше по лъскавата му боя.

Сигурно бяха дошли да ме разпитват пак за пожара.

Подминах колата, без да я поглеждам, но вместо да спра на паркинга на мотела, продължих към бензиностанцията от другата страна на улицата.

Спомних си за бележката на стъклото. Скоро.

Щом наближих вратата на бензиностанцията, погледнах нагоре по улицата към паркираната кола. През тъмните стъкла не се виждаше нищо, но забелязах, че чистачките работят на всеки няколко секунди.

Купих си един хляб, фъстъчено масло и шест кутийки кока-кола. Вечеря за шампиони. Останах в бензиностанцията само няколко минути, но когато излязох, колата я нямаше. Огледах движението по улицата и не я забелязах никъде.

Качих се пак в колата си и прекосих улицата към мотела.

Тъкмо слязох и хукнах към стълбището, когато чух воя на форсиран двигател и гуми, които разплискваха локвите. Не си направих труда да се обърна.

В този миг един мъж с панталони цвят каки и тъмна риза с висока яка излезе иззад стълбището и спря пред мен. Беше едър, масивен, към средата на трийсетте. Приличаше на бивш колежански борец или на охранител — дебелият врат опъваше силно средното копче на високата яка.

— Ерик Аргус — рече той.

Аз спрях. Погледнах го през дъжда, от който и двамата подгизвахме. За миг си помислих да излъжа, но какъв смисъл имаше? Той явно знаеше кого точно търси.

— Да.

— Един човек иска да говори с вас.

Не знаех как да реагирам, чух вратата на колата зад мен да се отваря. Обърнах се и видях, че е същата кола отпреди малко. Черна, с тъмни стъкла. Все пак не беше полицейска, освен ако дебеловратият не беше ченге, а това не изглеждаше много вероятно. Явно ме бяха чакали. Хвърлих торбата на паважа.

— Кой иска да говори с мен?

— Ще се радваме да ви запознаем.

— Имате предвид сега.

— Ако обичате. — Той пристъпи към мен и аз едва не хукнах да бягам. Можех да го направя. Този тип беше твърде едър, за да е издръжлив. Огромните, гладни за кислород мускули не му даваха предимство. Ако успеех да избягам…

И сякаш прочел мислите ми, още един мъж слезе от шофьорското място и пристъпи към нас. Той беше по-висок, по-слаб и с няколко години по-млад. Явно беше спринтьорът от двамата, в случай че се стигне до гоненица.

Обърнах се пак към дебеловратия.

— А ако не искам?

Той вдигна вежда. Достатъчен отговор.

Пак се озърнах наоколо, много добре бяха избрали и мястото и момента. Намирахме се зад ъгъла и не се виждахме от рецепцията. Стълбището ни скриваше от пътя, а дъждът беше прогонил повечето хора от улиците.

— Доста ви улесних, нали?

Дебеловратият посочи към отворената врата на колата и каза:

— За нас винаги ще е лесно.

В колежа бях виждал как охраната изкарва пияниците през двойните врати на стадиона, търкаляше ги като трупи. Така щяха да ме затъркалят и мен, ако продължавах да се инатя. Или пък все още можех да побягна и да се надявам на бързината си.

Погледнах към вратата на стаята си и тогава реших. Там не ме чакаше нищо. Само тъмна стая. Въпроси без отговори. Който и да беше устроил това, явно си беше дал много труд и по всичко личеше, че имат основателни причини да говорят с мен. А където има причини, там има и отговори.

Качих се в колата. Дебеловратият ме последва, затвори вратата и потеглихме.

Пътувахме от половин час. На юг, към града.