Тед Косматка - Потрепващите

— Когато започнахме — каза той, — си помислих, че ще изминат поне две години, преди науката да признае, че квантовата механика е магия.

— Ако изучаваш магия, превръща ли се тя в наука?

— Научаваш, че всичко е наука.

Взирах се в прозрачния кварц и търсех недостатък.

— Това беше просто идея.

Аз изследвах логическите ограничения на теорията, търсех пробойните. Мисловен експеримент — нищо повече. Като такъв беше започнал и експериментът с двата процепа. Както езикът открива чувствителен зъб, така и аз търсех местата, където теорията ще се провали. Издирвах онези места, където нещата не биха могли да се случат така, както ни се струва.

Чух собствените си думи тогава: Математиката е адски сериозна.

— Как я наричаш? — попитах, вгледан в сферата.

Той мълча дълго, преди да отговори:

— Сферата си е „сферата“. Формата вътре е „диамантът“.

Спомних си, че идеята дойде от пробивите във фотографията.

Фемтофотографията на Рамеш Раскар, за да съм точен — начин да се запише светлина на видео. Образите се забавят до милионни части от секундата, докато вече се вижда дори как пълзят фотоните. И аз се зачудих дали същият принцип не може да се приложи за разбиването на реалността на дискретни пакети информация. Беше ли възможно да се открие зърнестата резолюция на самата реалност?

Гениалността на Раскар се изразяваше в това, че той бе използвал своята фемтофотография, за да надзърта иззад ъгъла. Като уловиш светлината и я забавиш до измерими единици, можеш да анализираш тяхното отскачане. Можеш да запишеш как фотоните рикошират от твърдите обекти и поемат обратно към сензора. Ключов е времевият интервал. Колкото по-далеч е даден обект, толкова по-дълго време отнема на светлината да отскочи обратно до източника. По същия начин, по който прилепите създават триизмерни ландшафти чрез отразен звук, могат да се създадат и карти от отразена светлина.

Бях виждал тези изображения. В коридор се включва светлина, а компютър записва данните. На екрана, „зад ъгъл“, бавно се появява образ от статичното поле. Отскачането на всеки фотон от милиони или стотици милиони фотони изгражда образа всяка наносекунда.

В квантовата теория се смята, че определени взаимодействащи частици пътуват не само в пространството, но и във времето. Като проследиш пътя на частицата във времето, можеш да получиш определен модел на „отскачане“; и точно като с камерата на Раскар, която надзърта зад ъгъла и реконструира образи чрез определяне интервала на отскачането на светлината, можеш да получиш модел на отскачане отпреди миг. Можеш да го реконструираш.

На теория с достатъчно мощна пушка за изстрелване на частици и достатъчно изчислителна мощ можеш да прожектираш целия път обратно чак до единството на четирите сили във Вселената — големият взрив и всичко след него. Ключът е в способността да измериш времевия интервал. Също както навремето добрият хронометър е бил много важен за моряците, за да изчислят географската дължина, така и за да определиш точно си място във времепространството, имаш нужда от правилния автомат. В случая — хронометър, който проследява взаимодействащите частици.

Стюърт свали пушката от рамото си.

— Е, ще я включим ли?

— Да, моля те.

Той отиде до стената с циферблатите и бутоните.

— Гледай сферата.

После облегна пушката на конзолата и се настани в един въртящ се стол.

Аз гледах сферата. Взирах се в нея. Прозрачна като празна чаша за скоч, докато не помръднеш глава и не видиш формата вътре.

— Готов ли си? — извика Стюарт. — Докосни я.

— Какво?

— Докосни сферата.

Сложих ръка на гладката повърхност.

— Нищо не става.

След миг видях проблясък — изблик светлина, която беше нещо повече от светлина, и главата ми започна да пулсира. За секунда почувствах внезапна болка, но тя бързо отшумя и изчезна.

— Добре ли си? — попита Стюарт.

— Главата ми.

— Страничните ефекти траят само секунда.

— Странични ефекти?

Но наистина беше така. Главата ми се прочисти и замайването премина. Зрението ми отново стана нормално.

— Сега гледай — каза Стюарт.

Обърнах се и видях себе си в сферата. Кристално ясно изображение, като на телевизор с висока резолюция. Моята застинала ръка, посегнала да докосне повърхността.

— Боже господи!

— Това е съвършено пресъздаване — каза Стюарт. — Чак до нишките на чорапите ти.

— Значи това е холограмно изображение?